В крайна сметка той позволи на хората си да изберат сами. Можеха да останат с него, като не рискуваха нищо, защото се подчиняваха на заповедта на прекия си началник, но ако искаха, можеха да тръгнат с Дерек. Напомни ми, че Винас Соламнус е дал същия избор на войниците си, когато рицарите въстанали срещу корумпирания император на Ергот. Те приеха тази легенда като знак свише и точно както при Соламнус, повечето от тях предпочетоха да останат с командира, когото уважаваха и обичаха.
Сега стояха и наблюдаваха мрачно другарите си, които се готвеха да отпътуват. Това бе първият открит разрив в дългата история на рицарството.
— Стърм, имаш още малко време да размислиш — опита се да го убеди лорд Алфред, докато рицарят му помагаше да се качи на коня си. — Дерек е прав. Драконовите армии нямат нашите военни умения. Много е възможно да ги пометем само с един удар.
— Моля се да сте прав, милорд — отвърна непреклонно Стърм.
— Но той ще те изправи пред съда и ще те екзекутират! И този път Гюнтар няма да може да те защити!
— Ще приема екзекуцията с удоволствие, милорд, стига да не се случи това, от което се страхувам.
— По дяволите, човече! А ако изгубим, ти какво ще правиш тук? С тези хора не можеш да удържиш войската им! Дори да отворят пътищата, пак няма да дочакаш подкрепленията от Палантас!
— Поне ще им дадем време да евакуират цивилното население, ако…
Лолд Дерек Краунгард застана с кона си в строя. Погледна към Стърм и очите му блеснаха през цепките на шлема. Той вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— Стърм Брайтблейд, според Мярата сега и тук те обвинявам в подривна дейност и…
— Мярата да върви в Бездната! — Чашата на търпението му преля — Докъде ни докара тази Мяра? Разединени, алчни за власт, луди! Даже собственият ни народ предпочита да си има работа с войските на врага! Мярата се провали!
В двора се възцари гробна тишина, нарушавана единствено от риенето на копита и от подрънкването на броните.
— Моли се да умра, Брайтблейд, защото, кълна се в боговете, сам ще изпълня екзекуцията ти и ще ти прережа гърлото! — И без да каже дума повече, пришпори коня си и поведе колоната. — Отворете портите!
Утринното слънце се издигна над пушека и изгря в синьото небе. Вятърът духаше от север и развяваше гордия флаг на върха на Кулата. Блестяха брони, мечовете дрънчаха по щитовете, тромпетите свиреха. Мъжете се втурнаха да отворят солидните дървени порти.
Дерек вдигна високо меча си, извиси глас в боен поздрав към врага и препусна напред. Рицарите се присъединиха към звънкото предизвикателство и го последваха към бойното поле, на което преди много, много години Хума бе извоювал велика победа. Пешаците маршируваха и стъпките им се запечатваха върху каменния паваж. Лорд Алфред понечи да каже нещо на Стърм и младите рицари, които стояха и гледаха, но само поклати глава и също препусна.
Портите се затвориха след тях и тежкият железен лост падна. Рицарите изтичаха към бойниците, за да наблюдават битката. Стърм стоеше с безизразно лице в средата на двора и мълчеше.
Младият и красив командир, който предвождаше драконовата войска в отсъствието на Черната дама, тъкмо се събуждаше и си мислеше за закуската и за поредния скучен ден, когато един разузнавач нахълта в лагера с коня си. Командир Бакарис го изгледа отвратено. Мъжът бе преминал през лагера като вихрушка, събаряйки по пътя си таласъми и баки с храна. Драконяните подскачаха, заканваха се с юмруци и ругаеха, но той не им обръщаше внимание.
— Господарят! — извика и слезе от коня си точно пред входа на палатката. — Трябва да вляза при Господаря.
— Господарят не е тук — отвърна помощник-командирът.
— Аз го замествам — отсече Бакарис. — По каква работа идваш?
Мъжът се огледа бързо, защото не искаше да стане някоя грешка, но страховитата Черна дама и синият й дракон не се виждаха никъде. — Рицарите излязоха от крепостта!
— Какво? Сигурен ли си?
— Да! Видях ги. Стотици. На коне! Доспехи, мечове. И хиляда пешаци.
— Тя беше права! — Бакарис изруга възхитено. — Глупаците направиха грешката!
Той повика слугите и побърза да се върне в палатката си.
— Тревога! Повикайте капитаните за последен петминутен инструктаж! — Докато пристягаше доспехите си, ръцете му трепереха от вълнение. — И изпратете някой във Флотсам, за да съобщи на Господаря.
Слугите таласъми се разтичаха във всички посоки и не след дълго из лагера отекнаха бойните рогове. Командирът хвърли последен поглед към картата на масата и излезе, за да инструктира офицерите.