За щастие началникът не го беше чул. Той се обърна към Стърм.
— Значи идвате с нас тихо и кротко, разбрахме ли се?
— Имате честната ми дума. Можете да си мислите за рицарите каквото искате, но трябва да знаете, че моята чест е моят живот. Добре — съгласи се началникът и се обърна към стражите. — Двама да останат до стълбището. Останалите, покрийте всички изходи. Проверявайте всеки, който влиза и излиза. Всички ли имате описанията на чужденците?
Стражите закимаха, а двамата, които трябваше да охраняват стълбището, погледнаха страхливо нагоре и застанаха възможно най-далеч. Танис се усмихна мрачно на себе си.
Петимата тръгнаха след началника. Таселхоф грееше от щастие. Когато излязоха на улицата, Танис забеляза раздвижване зад един прозорец на втория етаж. Там стоеше Лорана с изкривено от страх лице. Тя вдигна ръка и устните й оформиха думата „съжалявам“ на елфски. Танис си спомни предсказанието на Райстлин и болката отново прониза сърцето му. Светът му се стори сив и пуст при мисълта, че може никога повече да не я види. Изведнъж осъзна колко близка му бе станала през последните нерадостни месеци. Безрезервната й вяра, смелост и несломимата й надежда го изпълваха с енергия! Колко различни бяха с Китиара!
Стражът го побутна в гърба и го върна към настоящето.
— Обърни се и престани да си разменяш сигнали с твоите приятели! Танис се подчини, но отново се замисли за Китиара. Не, тя никога не би помогнала на хората така, както правеше Лорана. Щеше да се разгневи и да ги остани на собствената им съдба — да живеят или умрат, защото презираше по-слабите от себе си. За негово учудване споменът за Китиара не предизвикваше предишния болезнен спазъм. Това правеше Лорана, която само допреди няколко месеца беше една разглезена принцеса, а сега караше кръвта му да кипва, а ръцете му да търсят всякакви поводи да я докоснат.
Когато стигнаха края на улицата, той отново се обърна, надявайки се да й даде някакъв знак, да й покаже, че е разбрал какъв глупак е бил. Да й покаже… Но пердето беше спуснато.
5.
Размирици.
Тас изчезва.
Алхана Старбриаз.
— Мръсен рицар!
Камъкът удари Стърм по рамото. Той се сгърчи, макар че едва ли го беше заболяло много. Танис видя бледото му лице и потреперващия мустак и разбра, че болката е по-дълбока от тази, която може да причини което и да е оръжие. Но Стърм продължи да крачи с гордо вдигната глава, без да обръща внимание на обидите и подвикванията. От време на време стражите разгонваха тълпата, но го правеха театрално, уличната сган го знаеше и продължи да ги замерва с камъни и най-различни предмети. Не след дълго спътниците кървяха, покрити с боклуци и мръсотия.
Танис бе убеден, че рицарят няма да отвърне на провокациите, но затова пък едва удържаше Флинт. Боеше се, че в един момент той няма да издържи и ще се втурне да чупи глави. Но докато се занимаваше с него, съвсем забрави за Таселхоф.
Освен прословутото си разтегливо понятие за неприкосновеност на чуждата собственост, кендерите притежаваха още едно качество — доведената до съвършенство язвителност, която всички кендери владееха и благодарение на която тази миниатюрна раса оцеляваше. Успяваха да ядосат противника си до такава степен, че той изгубваше здравия си разум и започваше да се бие хаотично и непредпазливо. Докато пътуваше с внушителните си на ръст приятели, на Тас рядко му се налагаше да я използва. Сега бе моментът да я приложи и той започна да обижда безогледно.
Танис се усети твърде късно. Искаше да му затвори устата, но кендерът крачеше в началото на колоната, а полуелфът — най-отзад и нямаше как да му попречи.
Според Тас обидите „гаден рицар“ и „елфски боклук“ бяха напълно лишени от въображение, затова реши да демонстрира на тълпата какво богатство и словесно многообразие крие общият език. Обидите му бяха шедьоври от остроумие и находчивост. За жалост бяха твърде злостни, независимо от очарователната невинност, с която бяха изричани. Изрази като: „Това носът ти ли е или някакъв тумор? Бълхите, дето лазят по теб, дресирани ли са? Майка ти да не е била земеров?“ — бяха само началото. Ситуацията заплашваше да излезе извън контрол.
Стражите започнаха да поглеждат все по-тревожно към тълпата и началникът заповяда конвоят да побърза. Онова, което си представяше като триумфално шествие пред жителите на града, започна да клони към неуправляеми улични безредици.
— Накарайте го да млъкне! — изкрещя гневно той на арестуваните. Танис се опита да мине напред, но стражите и уличната тълпа му попречиха. В суматохата събориха Гилтанас на земята и Стърм се наведе над него, за да го предпази, Флинт раздаваше юмруци и ритници във всички посоки. Танис почти стигна до Таселхоф, когато един домат го уцели в лицето.