Той внезапно замълча и вдигна ръка. Всички чуха плющенето на огромните криле и пронизителния писък на дракон.
— Скрийте се! — изкрещя Ривъруайнд, но беше късно. Въздухът се взриви и триетажният каменен хан се срина като картонена къщичка.
— Бързо навън! — извика Танис. — Това място… — В този момент гредата над главата му изскърца и започна да пада. Сграбчи Лорана и буквално я изхвърли през вратата, където стоеше Елистан. Той я пое и изчезна заедно с нея. Последното, което чу, преди гредата да го удари, беше тихото заклинание на магьосника. Започна да пропада в мрака и накрая светът се стовари отгоре му.
Стърм излезе иззад ъгъла и видя как ханът рухва сред дим и пламъци. Отгоре кръжеше дракон. Сърцето на рицаря заби диво от мъка и страх. Огледа се, видя група драконяни и се скри в най-близкия вход. Те обаче го подминаха, без дори да погледнат към укритието му, улисани в разговор на неразбираемия си гърлен език. Очевидно смятаха, че са изпълнили задачата си и сега отиваха да се веселят. Но други трима, облечени в сини, а не в червени униформи, изглеждаха много притеснени от рухването на хана и гневно размахваха юмруци по посока на червения дракон.
Стърм усети как го обзема отчаянието. Долепи се до вратата и загледа драконяните с празен поглед, чудейки се какво да предприеме. Защо още стояха тук? Да не би приятелите му бяха успели да избягат? Изведнъж сърцето му заби учестено. Погледът му долови нещо бяло.
— Елистан!
Посветеният се промъкваше го развалините и носеше някого със себе си. Драконяните също го забелязаха и се втурнаха към него с извадени мечове, като крещяха на общия език да се предаде. Рицарят извика соламнийското бойно предизвикателство и излетя от входа. Гущероподобните изненадано се обърнаха.
Стърм почти не забеляза другата фигура, която приближаваше към него, затова пък чу дивия крясък на Флинт, а от един Друг, съседен вход долови магическо заклинание.
Гилтанас, който не можеше да се изправи, произнасяше магически слова, насочил ръка към драконяните. Едно от съществата се свлече на земята с ръка на гърдите, Флинт повали втория драконянин с камък, а Стърм фрасна третия с юмрук. Рицарят помогна на залитащия Елистан, който носеше на ръце някакво женско тяло.
— Лорана! — изкрещя Гилтанас от убежището си.
Замаяна и полузадушена от дима, тя отвори очи.
— Гилтанас? — прошепна и погледна рицаря. — Стърм? — промълви объркано и посочи немощно зад себе си. — Мечът ти, там е…
Стърм видя почти затрупаното от камъните острие на неговия меч, до него лежеше елфският меч на Танис. Той се раз-рови и вдигна оръжията. Ослуша се, но цареше гробовна тишина.
— Да се махаме оттук. — Рицарят погледна Елистан, който се взираше в развалините. Лицето му бе мъртвешки бледо. — Къде са останалите?
— Там са. А полуелфът…
— Танис?
— Да. Влезе през задната врата точно когато драконът нападна хана. Всички бяха в средата на стаята. Аз стоях на вратата. Тогава той, като видя, че гредата пада, успя да хвърли Лорана към мен. Точно когато я хванах, сградата рухна отгоре им. Не вярвам да са…
— Не! — изкрещя Флинт и се хвърли към разрушената сграда. — Не, не вярвам!
— Къде е Тас? — сграбчи го Стърм и го дръпна назад. Джуджето помръкна.
— Една греда го затисна. — Той се заудря по главата и шлемът му падна на земята. — Трябва да се върна при него Карамон… — Джуджето се разплака. — Този голям и глупав вол! Как можа да ми стори това! Ами Танис! Трябват ми сега, имам нужда от тях!
Стърм постави ръка на рамото му.
— Върни се при Тас. В момента той се нуждае от теб. По улиците е пълно с драконяни. Всички ще сме…
В този момент Лорана изпищя и писъкът й прониза сърцето му като стрела. Той се обърна и я хвана, преди тя да се насочи към развалините.
— Лорана! Недей! Невъзможно е да са останали живи!
— Нищо не разбираш! — изкрещя гневно тя и се освободи от хватката му. След това падна на колене, опита се да вдигне един от почернелите камъни, но не успя и изплака от безсилие. — Танис!
Стърм я гледаше безпомощно и се чудеше какво да направи.
Отговорът дойде сам. Рогове! Все по-близо и по-близо. Стотици, хиляди рогове. Той погледна Елистан, който му кимна с разбиране, и двамата се приближиха към Лорана. — Скъпа — промълви нежно Елистан, — вече с нищо не можеш да им помогнеш. Но живите имат нужда от теб. Брат ти е ценен, кендерът — също. Драконянските армии навлизат в града.
Имаме две възможности — или да тръгнем и да продължим борбата с тези ужасни същества, или да се предадем. Танис пожертва живота си за теб. Не обезсмисляй саможертвата му.
Лорана вдигна очи. Сълзите размиваха чернилката по лицето й.