— Откъде знаеш, че хората са виновни? — намеси се гневно Ривъруайнд.
Алхана му хвърли унищожителен поглед, но не отговори, тъй като сметна, че е под достойнството й да разговаря с варварин.
Танис въздъхна. Знаеше колко време отне на Ривъруайнд да му се довери и още колко, за да приеме Гилтанас и Лорана. Сега, когато бе преодолял дълбоко вкоренените си предразсъдъци, Алхана му нанасяше нови рани със своите, които определено не им отстъпваха по сила.
— Райстлин — предложи тихо Танис, — защо не ни кажеш какво знаеш за тези драконови кълба?
— Донеси ми водата, Карамон — заповяда магьосникът. Воинът донесе канчето с гореща вода и седна до него. Брат му се надигна и изсипа билките в него. Въздухът се изпълни със странната лютива миризма. Райстлин се намръщи, отпи от горчивата отвара и отново заговори:
— По времето на Епохата на сънища, когато Крин е уважавал и почитал членовете на моя орден, е имало пет Кули на Висшата магия. — Гласът му заглъхна, сякаш споменът го измъчваше.
Карамон се взираше мрачно в каменния под на пещерата. Танис, който внимателно наблюдаваше близнаците, отново се зачуди какво ли страшно нещо се е случило, та така е променило живота им. Но знаеше, че е безполезно да пита. И на двамата им беше забранено да говорят за това.
Райстлин се поколеба, преди да продължи, но след това си пое дълбоко въздух и заговори:
— Когато започнали Вторите Драконови Войни, висшите членове на моя орден се събрали в най-великата кула — Кулата на Палантас — и сътворили драконовите кълба.
Погледът му се отнесе, той замълча, а когато отново заговори, гласът му беше по-силен, плътен и ясен. Дори не кашляше.
Карамон го изгледа учудено.
— Когато изгряла сребърната луна, Солинари, влезли Белите роби. След като Лунитари обляла небето с кървавата си светлина, дошли Червените роби. Накрая сред звездите се появил дискът на Нутари, а с него се появили и Черните роби. Това бил необикновен исторически момент, когато враждите между тях били забравени. Светът го изживя още веднъж, когато магьосниците се обединиха по време на Изгубените битки, но тогава никой не можел да предвиди това събитие. Знаело се само, че злото трябва да бъде унищожено, защото накрая осъзнали, че то възнамерява да унищожи цялата магия по света, за да може да властва само неговата собствена! И така в една нощ, когато на небето греели и трите луни, били създадени драконовите кълба.
— Три луни ли? — попита тихо Танис, но Райстлин не го чу и продължи да говори с чуждия глас.
— В онази нощ била използвана велика и могъща магия — толкова могъща, че някои не издържали на физическото и умствено напрежение. Но на сутринта пет драконови кълба стояли на пиедесталите си — ярки и мрачни, изтъкани от светлина и мрак. Четири от тях били отнесени в другите кули и с тяхна помощ светът се отървал от Кралицата на мрака.
Трескавият блясък изчезна от очите на Райстлин, раменете му увиснаха, гласът му замря и той се разкашля жестоко. Останалите го гледаха, без да смеят да си поемат дъх.
— Какви са тези три луни, за които говореше? — осмели се накрая да попита Танис.
— Какви три луни? — изгледа го невярващо Райстлин. — За пръв път чувам за три луни. За какво говорехме?
— За драконовите кълба. Ти ни разказа как са били създадени. Откъде…
Нищо такова не съм казал — прекъсна го раздразнено Райстлин. — Какви ги говориш?
Танис огледа останалите. Ривъруайнд поклати глава, а Карамон прехапа устни и извърна поглед.
— Разкажи ни какво още знаеш за драконовите кълба — настоя Златна Луна.
Райстлин избърса кръвта от устата си.
— Не знам почти нищо — произнесе с досада и сви рамене.
— Те са създадени от велики магьосници. Само най-могъщите от моя орден могат да боравят с тях. Казват, че всеки, който се опита да ги използва, без да е достатъчно вещ в магията, ще бъде сполетян от голямо зло. Знанието за драконовите кълба е изчезнало още по време на Изгубените битки. Говори се, че две от тях били унищожени от самите магьосници, когато започнали да разрушават Кулите на Висшата магия. Предпочели да ги строшат, вместо да ги оставят в ръцете на враговете си.
Знанието за другите три е изчезнало заедно с техните магьосници! — Гласът му заглъхна, той се сви на рогозката и заспа.
— Изгубени битки, три луни, този странен глас. Какво означава всичко това? — измърмори Танис.
— Не вярвам на нито една дума! — заяви Ривъруайнд и започна да разстила кожите им за спане.
Танис щеше да последва примера му, но видя, че Алхана се промъква в сенките и застава над Райстлин. Тя погледна спящия магьосник и прошепна, изпълнена със страх: