В този момент тя реши, че много се е разприказвала, дръпна рязко одеялото и влезе в пещерата. Танис въздъхна тежко Звезда! Толкова рядък и безценен подарък! Когато двама влюбени елфи бяха принудени ла се разделят, тя свързваше съзнанията им. С нейна помощ можеха да споделят емоциите си и черпеха взаимно сила в трудни моменти. Но досега не беше чувал човек да е получавал Звезда. Как ли щеше да му подейства? Ами Алхана? Тя никога нямаше да, се влюби в човек, нито да отвърне на обичта му. Явно това е било спонтанен порив, почувствала се е самотна или пък е била изплашена. Не, всичко щеше да свърши трагично, освен ако не настъпеше коренна промяна в елфите или в самата Алхана. Сърцето му се отпусна при новината, че Лорана и останалите са в безопасност, но се изпълни със страх и жал за Стърм.
9.
Силванести.
Сънят.
Когато се събудиха на зазоряване, не видяха драконите, макар на Тика да й се струваше, че все още вижда черни точки на хоризонта. Същия следобед наближиха Тон-Талас, Реката на Бога, която отделяше Силванести от останалия свят. Танис цял живот беше слушал за чудесата и неповторимата красота на древната им родина, но въпреки това елфите от Куалинести не съжаляваха за нея. Чудесата на Силванести се бяха превърнали в символ на различията между расите им.
Елфите в Куалинести живееха в хармония с природата и доразвиваха и подчертаваха нейната красота. Строяха домовете си сред трепетликите и по магически път позлатяваха и посребряваха стволовете им. Жилищата им бяха от искрящ розов кварц и подканваха самата природа да ги обитава.
Елфите от Силванести обичаха уникалността и разнообразието.
Когато те не съществуваха в природата, преоформяха я така, че да отговаря на техния идеал. Разполагаха с нужното търпение и време, защото какво е то за елфите, чийто живот се измерваше с векове? Те преоформяха цели горски масиви, кастреха, копаеха и събираха дърветата и цветята в градини с фантастична красота. Те не „строяха“ жилища, а изсичаха и ваеха естествените мраморни скали. Архитектурата им бе толкова необичайна, че в годините, преди расите да се отчуждят, джуджетата, които се славеха като най-изкусните майстори, идваха от всички краища на Крин, за да видят тези великолепни произведения, а след това плачеха пред красотата им. Говореше се също, че ако човешко същество попадне в градините на Силванести, то завинаги ще остане сред тях, пленено от неземното им съвършенство.
Разбира се, всичко това Танис знаеше от легендите, защото никой от неговия народ не бе ходил в древната си родина от времето на Братоубийствените войни, а човешки крак не бе стъпвал там неколкостотин години преди това.
— А какво ще кажеш за онези истории? — обърна се Танис към Алхана, докато прелитаха над трепетликите. — За хората, запленени от красотата на Силванести, които не можели да си тръгнат оттам? Приятелите ми ще бъдат ли в безопасност в тези земи?
— Знаех, че те са слаби, но че чак толкова. Вярно е, че в Силванести не идват хо, хора ние просто не ги допускаме. Още по-малко бихме желали да задържаме някого при нас. Ако смятах, че съществува подобна опасност, нямаше да ви доведа в родината си.
— Дори и Стърм? — не се сдържа Танис, засегнат от язвителния й тон.
— Никога повече не ми говори за него! — процеди тя с побелели устни. — Никога!
— Но миналата нощ… — заекна Танис.
— Миналата нощ не съществува. Бях слаба, уморена и уплашена.
Така се чувствах и когато… когато срещнах Стър… рицаря.
Съжалявам, че ти говорих за него и че ти казах за Звездата.
— И за това, че му я даде?
— Съжалявам, че кракът ми изобщо стъпи в Тарсис. По-добре никога да не бях тръгвала! Никога! — тя се обърна рязко и остави Танис насаме с мрачните му мисли. Спътниците тъкмо стигнаха до реката, отвъд която се виждаше Звездната кула, сияеща като перлена огърлица под лъчите на залязващото слънце, когато грифоните забавиха полета си и започнаха да се спускат. Танис погледна напред, но не забеляза нищо.
— Заповядвам ви да продължавате! Трябва да стигна до кулата! — нареди Алхана.
Но птиците продължиха да кръжат все по-ниско и по-ниско, без да й обръщат внимание.
— Какво има? — попита Танис и се огледа. — Защо се спускат?
Кулата вече се вижда. Какво означава това? Не забелязвам нищо тревожно.
— Отказват да продължат — отвърна Алхана с угрижено лице. — Не ми казват защо, но настояват да продължим сами към Кулата.
Танис беше озадачен. Знаеше, че грифоните са злобни и диви същества, но ако някой спечелеше доверието им, бяха готови да му служат вярно до смърт. Елфите в Силванести ги използваха от незапомнени времена, защото бяха бързи, с остри зъби и нокти. Танис бе чувал, че няма живо същество в Крин, от което да се боят. А точно тези грифони бяха влетели в гъмжащия от дракони Тарсис без капка страх.