Спътниците последваха високия ковач през лагера на елфите, като се стараеха да се движат безшумно, доколкото това бе възможно с двама тежковъоръжени рицари и едно джудже. Лорана имаше чувството, че вдигат шум колкото пияна сватбарска компания. Тя прехапа устни и се опита да не обръща внимание на дрънчащите доспехи на рицарите и на Флинт, който сякаш се спъваше във всеки възможен корен и наджапваше шумно във всяка локва, изпречила се на пътя му. Но елфите изобщо не ги усетиха. Затова пък Силвара почувства, че студеното кристално кълбо се пробужда и тупти с топлината на тялото й.
— Какво да сторя? — запита се тя тихо на своя език, докато вървеше в мрака. — Защо се случи с мен? Не разбирам! Какво да правя сега?
4.
Реката на мъртвите.
Легендата за сребърния дракон.
Нощта беше спокойна и мразовита. Не валеше, не духаше вятър, но във въздуха се чувстваше нещо враждебно. Елфите спяха, затворени в пашкула на собствените си страхове и вражди. Спътниците не срещнаха никакви спънки, когато минаха покрай стражите. Те познаха Терос и заговориха приятелски с него, а през това време останалите се изнизаха покрай тях. Стигнаха реката точно когато изгряваха първите слънчеви лъчи.
— Как ще я прекосим? — попита мрачно джуджето и се загледа във водата. — Изобщо не ми се мисли за лодки, но май са за предпочитане пред плуването.
— Това не е проблем. Силвара ще ни помогне — каза Терос.
Лорана я погледна сепнато. Останалите също бяха изненадани и я загледаха въпросително. Силвара се притесни и се изчерви.
— Каргай Саргарон е прав. Изчакайте ме под онези дървета.
Тя ги остави и изтича към брега на реката. Движенията й бяха леки и грациозни. Лорана забеляза, че брат й я проследи с поглед.
Силвара изсвири с пръсти, изчака малко и изсвири още три пъти. След няколко минути й отговориха по същия начин от отсрещния бряг. Тя се върна при групата, Лорана забеляза, че макар да говореше на Терос, момичето непрекъснато поглеждаше скришом Гилтанас. Когато усети, че и той я гледа, тя се изчерви и веднага извърна поглед към ковача.
— Каргай Саргарон — започна припряно, — моите хора идват, но ти трябва да дойдеш с мен, за да им обясниш как стоят нещата. — Сините й очи, които на дневната светлина се виждаха съвсем ясно, се спряха върху Стърм и Дерек и тя поклати глава. — Боя се, че няма да пуснат в земите си хора, нито други елфи. — Тя погледна извинително Лорана и Гилтанас.
— Аз ще говоря с тях — каза Терос и се обърна към реката. — Ето ги.
Лорана видя две тъмни сенки, които се плъзгаха по водата, и разбра, че каганести охраняват границата си много стриктно. Бяха отговорили веднага на позива на Силвара. И се учуди как една робиня има такава свобода. Щом беше толкова лесно да избяга, защо бе останала при силванести? Нещо не се връзваше… освен ако целта й не беше бягството.
— Какво означава „Каргай Саргарон“? — попита тя Терос.
— Онзи със сребърната ръка — отвърна с усмивка ковачът.
— Явно ти имат доверие.
— Да. Споменах ти, че съм скитал много из тези земи, но те излъгах — аз живях сред тези елфи… — Лицето му помръкна. — Не искам да те обиждам, принцесо, но нямаш представа какви неприятности им причиниха твоите хора — избиха дивеча и го прогониха, подлъгаха младите със злато, сребро и стомана и ги превърнаха в роби. — Терос изпуфтя гневно. — Направих каквото можах. Научих ги да коват оръжия и сечива. Но зимата ще бъде дълга и тежка, а дивечът е на изчезване. Без храна тяхната раса е обречена и ще загине… — Ако бях останала, може би щях да им помогна… — промълви Лорана, но осъзна колко абсурдно бе предположението й. Какво можеше да стори? Та тя беше чужденец дори сред своя народ!
— Не можеш да бъдеш навсякъде — успокои я Стърм. — Елфите сами трябва да решат проблемите си. Ти постъпи правилно.
— Знам, нали и аз бях същата като тях. И понеже съм дъщеря на Говорителя, накрая реших, че едва ли не съм център на вселената. Хукнах след Танис, защото си въобразих, че ще го накарам да ме обича. Но когато тръгнах с групата ви, открих, че светът не се върти около мен. Бях принудена да убивам, за да не бъда убита. Разбрах какво означава истинската любов, като гледах Ривъруайнд и Златна Луна. Любов, която бе способна да пожертва всичко, дори самия живот. Почувствах се глупава и дребна. А сега моите хора ми се струват такива. Някога мислех, че са идеални, но сега разбирам как се е чувствал Танис и защо ни напусна.
Лодките на каганести стигнаха до брега и Силвара и Терос отидоха да говорят с тях. Ковачът махна на спътниците и те застанаха на брега, с ръце встрани от оръжията, така че елфите да ги виждат. Но и това не помогна. Каганести говореха бързо на странния си диалект, който Лорана едва разбираше. Очевидно не искаха да им помогнат.