Въпреки че повечето от постоянните клиенти вече не идваха в „Прасето и свирката“, бизнесът на Уилям Суитуотър се подобри значително. Драконяните и таласъмите получаваха добри пари, а единствената им слабост бе пиенето. Но собственикът предпочиташе старите си приятели. Компанията на наемниците определено не му беше приятна, затова определи специални цени за тях, които надхвърляха три пъти цените във всички други кръчми в града. Освен това разреждаше бирата им с вода. Естествено барът му от доста време бе почти пуст, с изключение на неколцина стари дружки, но това го устройваше напълно.
Онази вечер, както си бъбреше с няколко приятели, пристигна група непознати. Мъжете огледаха подозрително новодошлите и след като установиха, че нямат нищо общо с воините на Господарите, ги поздравиха сърдечно и ги настаниха на една маса в ъгъла.
Непознатите си поръчаха бира — всички освен мъжа в червената роба, който поиска само гореща вода. Последва приглушена дискусия, чийто предмет бе съдържанието на една кожена кесия, след което поръчаха хляб и сирене.
— Откъде ли са? — обърна се Уилям към приятелите си, докато измъкваше изпод бара специалната бъчва с бира (не тази за драконяни). — И са бедни като моряк след една седмица на сушата, ако схващате мисълта ми.
— Бегълци — обади се един от приятелите.
— Странна компания — добави друг. — Онзи червенобрадият е полуелф, макар че досега не съм виждал такова нещо. А този, големият, се е накачулил с оръжия като за цяла войска на Господаря.
— Обзалагам се, че не един от наемниците е пострадал от тях — измърмори Уилям. — Освен това се обзалагам, че бягат от някого — брадатият непрекъснато гледа към вратата. Е, не можем да им помогнем да се преборят с войската, но поне ще се погрижа да им е удобно. — Той се запъти да им сервира поръчката.
— Приберете си парите — изсумтя съдържателят и остави на масата освен поръчаните хляб и сирене, огромна чиния със студено месо, след което отмести монетите. — Виждам, че имате неприятности. Ясно е като прасешката ми физиономия.
Едната жена му се усмихна и това му подейства като силно бренди. Досега не беше виждал толкова красива жена Сребристозлатната й коса блестеше изпод кожената качулка, а очите й бяха сини като океана в тих ден. Но тъмнокосият мъж до нея побутна парите обратно към съдържателя.
— Не приемаме милостиня.
— Изобщо ли? — Огромният мъж гледаше жадно чинията с месо.
— Ривъруайнд! — Жената докосна нежно ръката му. Полуелфът също понечи да каже нещо, но тогава мъжът в червената роба, който беше поръчал гореща вода, се пресегна и взе една монета от масата. Той я задържа известно време върху костеливите си пръсти с металически цвят, след което без никакво усилие я накара да затанцува по кокалчетата му. Очите на Уилям се разшириха от удивление. Двамата му приятели слязоха от бара и се приближиха, за да виждат по-добре. Монетата продължаваше да подскача по пръстите на мъжа, в един момент изчезна и тогава над главата му се появиха шест монети, които се въртяха в кръг. Той махна с ръка и отпрати тануващия кръг към главата на Уилям. Моряците зяпаха чудото с отворени уста.
— Вземи една за труда си — прошепна магьосникът. Уилям не се поколеба и се опита да улови някоя от хвърчащите пред очите му монети, но ръката му преминаваше през тях! Изведнъж пет от тях изчезнаха, а шестата падна в дланта му.
— Плащам ти с нея — усмихна се магьосникът, — но внимавай да не прогори дупка в джоба ти. Уилям я прие с плаха усмивка и я огледа подозрително. Неочаквано монетата пламна! Той извика, хвърли я на пода и започна да я тъпче с крака. Приятелите му избухнаха в смях. Съдържателят се наведе, вдигна парата, която беше съвсем студена, и се ухили.
— Това покрива напълно сметката!
— И нощувката — добави морякът и шляпна на масата пълна шепа монети.
— Смятам, че разрешихме проблема — обърна се Райстлин към приятелите си.
Така се роди шоуто на Червения магьосник и Неговите Чудни фокуси — пътуващ театър, за който още се говори от юга до севера и от Порт Балифор до Развалините.
На следващата вечер магьосникът изпълни фокусите си пред отбрана публика, състояща се предимно от приятели на кръчмаря. Така измина цяла седмица и дори Ривъруайнд, който първоначално не одобряваше идеята, бе принуден да признае, че Райстлин е в състояние да разреши финансовите им проблеми.
Спътниците бяха свикнали да живеят където намерят, можеха да спят на голата земя, дори и през зимата. Но им трябваха пари, за да стигнат с кораб до Санкрист, както и да пътуват свободно през окупираните земи. На младини Райстлин неведнъж беше осигурявал прехрана за себе си и брат си с ловкостта на ръцете си. Това не се нравеше на учителя му по магия, който го беше заплаши, че ще го изключи от гилдията, но въпреки това начинанието се бе оказало доста успешно. А сега магическите му умения буквално омагьосваха публиката. Само да заповядаше и по бар-плота започваха да плават белокрили кораби, от супниците изхвърчаха птици, дракони бълваха огън през прозорците към смаяните посетители. Грандиозният финал настъпваше, когато яростен огън поглъщаше мага — великолепен в ушитите от Тика яркочервени одежди, за да се появи секунди след това на входната врата (съпроводен от неистови аплодисменти) и да изпие чаша бяло вино за здравето на посетителите.