Танис въздъхна. „Да. Представям си Стърм. Скъпи приятелю, никога не съм осъзнавал колко много съм разчитал на теб, на смелостта и на благородния ти дух. Жив ли си? Успя ли да стигнеш до Санкрист? Положи ли вече клетвата, стана ли истински рицар? Ще се видим ли в този живот, или ще се сбъднат зловещите предсказания на Райстлин?“ Небето се смрачи още повече и вятърът се усили. Ривъруайнд изостана от челото, за да язди до Златна Луна, а Тика завърза коня си за фургона и се качи на капрата при Карамон. Райстлин спеше вътре.
Танис продължи да язди сам, с наведена глава и мисли, които се рееха далеч оттук.
2.
Процесът.
— И накрая — завърши Дерек с добре премерена интонация, — обвинявам Стърм Брайтблейд в малодушие пред лицето на врага. Сред насъбралите се в крепостта на лорд Гюнтар се понесе приглушен ропот. Тримата рицари, които седяха зад масивна черна дъбова маса, се наведоха един към друг и размениха няколко думи.
Преди много време тримата председателстващи Съда на Рицарите щяха да бъдат Великият Учител, Висшият Клерикал и Върховният Съдия — както изискваше Мярата. Но вече нямаше Велик учител, а Висшите Клерикали бяха изчезнали още по времето на Катаклизма. Е, Върховен съдия имаше — лорд Алфред МарКенин, — но авторитетът му бе, най-меко казано, незначителен.
Онзи, който щеше да стане Велик Учител, трябваше да се погрижи да го смени.
Но делата на Ордена трябваше да се движат и незаетите постове в ръководството не бяха повод за спирането им. Въпреки че нямаше силни позиции за заветната титла Велик Учител, лорд Гюнтар Ут Уистан бе достатъчно влиятелен за изпълняваш длъжността. Затова сега беше тук, в началото на коледния сезон, и съдеше младия кандидат Стърм Брайтблейд. От дясната му страна седеше лорд Алфред, а от лявата — лорд Майкъл Джефри, който се явяваше в ролята на Висш Клерикал. Срещу тях в залата за приеми на крепостта Ут Уистан бяха насядали двайсет соламнийски рицари, събрани набързо от всички части на Санкрист, които трябваше да бъдат свидетели на този процес — както изискваше Мярата.
Дерек стана от масата и се поклони на лорд Гюнтар. Неговият разпит беше приключил. Оставаха Отговорът на Рицаря и самата присъда. Дерек се върна на мястото си при другарите си и започна да се шегува с тях.
Само един човек в залата мълчеше. Стърм Брайтблейд седя неподвижен през цялото време, докато лорд Дерек Краунгард излагаше обвиненията си — нарушаване на дисциплината, отказ да се подчини на директни заповеди, представяне за рицар, без да е такъв. Лицето му остана съвършено безизразно и през цялото време не изрече нито дума.
Лорд Гюнтар, който го наблюдаваше внимателно, се зачуди дали този човек е жив, толкова блед и скован изглеждаше.
През цялото време Стърм трепна само веднъж — когато Дерек го обвини в малодушие, — но бързо се овладя. Изражението му… Гюнтар бе виждал само веднъж подобно изражение — на лицето на човек, току-що прободен смъртоносно с копие.
Той беше толкова впечатлен от достойното поведение на Стърм, че изгуби нишката на разговора, който водеха рицарите от двете му страни, затова чу само последните думи на лорд Алфред.
— …не трябва да му разрешаваме да отговаря.
— Защо? — попита остро лорд Гюнтар, стараейки се да не повишава глас. — Според Мярата това е негово право. Досега не сме имали такъв случай — заяви невъзмутимо лорд Алфред, рицар от Ордена на Меча. — Когато някой кандидат се е явявал пред Съда на ордена, за да защити рицарството си винаги е имало много свидетели. Имал е възможност да обясни причината за действията си и никога не е бил поставян въпросът дали изобщо е извършил тези действия. А единствената защита на Брайтблейд е…
— Да докаже, че Дерек лъже — довърши вместо него лорд Майкъл Джефри, рицар от Ордена на Короната. — А това е немислимо! — Представете си — думата на един кандидат срещу тази на рицар от Ордена на Розата!
— Въпреки това младият Брайтблейд ще получи възможност да се изкаже! — Лорд Гюнтар ги изгледа остро. — Такъв е законът според Мярата! Някой от вас оспорва ли го?
— Не.
— Разбира се, че не, но…
— Много добре! — Гюнтар поглади мустаците си и почука по масата с ефеса на меча — този на Стърм, — който лежеше отгоре. Двамата рицари се спогледаха зад гърба му — единият вдигна вежди, а другият сви рамене. Гюнтар имаше информация за всички явни и тайни интриги и заговори, които раздираха рицарската общност, но се преструваше, че не ги забелязва. Колкото влиятелен и могъщ да бе сред рицарите в Съда, се налагаше да си затваря очите за много неща, които в други времена и в друга епоха би ликвидирал без никакво колебание. Очакваше подобна нелоялност от Алфред МарКенин — рицарят открай време принадлежеше към лагера на Дерек, — но се изненада от постъпката на Майкъл, когото доскоро смяташе за свой привърженик.