Докато рицарите се връщаха по местата си, Гюнтар наблюдаваше Дерек Краунгард. Той бе единственият му съперник за титлата Велик Учител, защото разполагаше както с достатъчно пари, така и с подкрепата на болшинството от рицарите. Лордът знаеше, че той предприе опасния поход за легендарното драконово кълбо само за да наклони везните в своя полза, но нямаше друг избор, освен да се съгласи. Всеки отказ щеше да означава, че се страхува от нарастващото му влияние. Ако трябваше да бъде честен, Дерек безспорно бе най-подходящият за тази мисия. Но Гюнтар го познаваше отдавна и му нямаше никакво доверие.
Този мъж робуваше на суетата и бе жаден за слава и откровено казано, бе отдаден изцяло и най-вече на себе си, а не на Ордена.
Сега успехът му изглеждаше в кърпа вързан. Мнозина от онези, които се колебаеха, преминаха в неговия лагер, а освен това беше привлякъл и немалко от досегашните поддръжници на Гюнтар. Всъщност единствените, които продължаваха да му се противопоставят, бяха по-младите рицари от най-нисшия орден — Ордена на Короната. Те не одобряваха строгите и непреклонни тълкования на Мярата, която за по-възрастните не подлежеше на коментар. Тези младежи искаха истински промени колкото се може по-скоро и повечето от тях бяха понесли сурови наказания от страна на лорд Дерек Краунгард. Имаше и такива, които замалко не изгубиха рицарството си. Именно те стояха твърдо зад Гюнтар и въпреки че не бяха мнозинство, приеха присърце каузата на Стърм. Точно това обаче бе най-хитрият ход на Дерек — с един удар щеше да се отърве както от човека, когото мразеше, така и от най-сериозния си противник.
Всички знаеха, че лорд Гюнтар беше близък приятел на семейство Брайтблейд, дружба, датираща от поколения. Именно той преди пет години представи заявката на Стърм за рицарство, когато младият мъж се появи незнайно откъде, за да търси баща си и наследството му. Младежът носеше писма от майка си, с които доказваше правото си да носи името Брайтблейд. Естествено намериха се хора, които твърдяха, че писмата не били написани на онази страна на хартията, на която трябвало, но Гюнтар побърза да пресече слуховете. Младият мъж несъмнено бе син на приятеля му — приликата бе очевидна. Но с подкрепата си той пое голям риск.
Погледът му се премести към Дерек, който крачеше сред рицарите и раздаваше усмивки и ръкостискания. Да, след този процес той — лорд Гюнтар Ут Уистан — щеше да изглежда като пълен глупак.
Но по-лошото бе, помисли с горчивина лордът, че този процес щеше да опропасти кариерата на един честен и добър мъж, който заслужаваше да тръгне по пътя на своя баща.
— Стърм Брайтблейд — започна лорд Гюнтар, когато в залата настъпи тишина, — чу ли обвиненията, които ти бяха отправени?
— Да, милорд. — Плътният му глас отекна странно в залата.
Една цепеница изпука в камината и към комина полетя искри. Гюнтар замълча, докато слугите се справят със ситуацията.
— Стърм Брайтблейд, разбираш ли същността на отправените ти обвинения и съзнаваш ли, че те могат да накарат този Съд да те признае за негоден за рицарство? — продължи след малко той.
— Да — опита да отговори младият мъж, но гласът му изневери. Той се изкашля, събра сили и повтори по-уверено: — Да, милорд.
Гюнтар поглади мустаците си и се замисли как да насочи разговора. Прекрасно знаеше, че всичко, което Стърм каже срещу Дерек, ще се обърне срещу самия него.
— На колко години си, Брайтблейд? — попита Гюнтар. Въпросът бе неочакван и Стърм премигна.
— Ако не се лъжа, на малко повече от трийсет, нали?
— Да, милорд.
— И доколкото разбрах от разказа на Дерек за подвизите ти в Ледената планина, ти си опитен воин…
— Това не съм го отричал никога, милорд! — изправи се на крака рицарят. Гласът му издаваше нетърпение и раздразнение.
— Но ти го обвини в малодушие. Ако не ме лъже паметта, каза, че когато елфите ви нападнали, той е отказал да се подчини на заповедта да се бие с тях.
Дерек почервеня.
— Мога ли да ви напомня, милорд, че не аз съм подсъдимият…
— Ти обвини Стърм Брайтблейд в малодушие пред лицето на врага — прекъсна го Гюнтар. — От много години елфите не са ни врагове.
Дерек се поколеба. Рицарите се спогледаха озадачено. Елфите имаха статут на наблюдатели в Съвета на Белия камък. След като едно от драконовите кълба бе намерено, Съветът задължително щеше да се събере и елфите едва ли щяха да се зарадват, като разберат, че рицарите са започнали да ги считат за врагове.