Смърт? Щеше да я приветства с радост. Всичко друго бе по-добро от това лишено от смисъл съществуване и от тъпата, разяждаща болка.
Изминаха часове. Гласовете на тримата съдии се издигаха и снишаваха, нерядко гневни. Повечето рицари се бяха разотишли, защото само тримата предводители на ордени можеха да определят присъдата. Онези, които останаха, се бяха разделили на враждебно настроени фракции. Младите възхваляваха открито благородното поведение на Стърм и храбрите му постъпки, които Дерек не беше успял да омаловажи. Твърдяха, че е бил прав, когато отказал да се бие с елфите, защото в тези тежки времена соламнийските рицари се нуждаеха от всичките си съюзници. По-възрастните си знаеха един-единствен отговор — Мярата. Дерек бил издал заповед, Стърм отказал да се подчини. Според Мярата това е престъпление. Споровете продължиха целия следобед. Някъде на свечеряване иззвъня малък сребърен звънец.
— Хайде, Брайтблейд — покани го единият от рицарите.
— Време ли е? — вдигна глава той.
Рицарят кимна.
Стърм сведе поглед и призова Паладин да му вдъхне смелост.
Изправи се на крака и изчака рицарите да заемат отново местата си. Накрая пазачите отвориха вратата и му махнаха да влезе. Той пристъпи в залата и погледът му веднага се насочи към масата, зад която седяха тримата лордове. Бащиният му меч лежеше там — мечът, за който легендата твърдеше, че се е предавал от баща на син от времето на самия Бертъл Брайтблейд и който можел да се счупи само ако се пречупел притежателят му. Край острието му бяха разпилени черни рози — древният символ на вината. Стърм сведе очи, за да скрие парещите сълзи.
— Доведете мъжа Стърм Брайтблейд! — извика лорд Гюнтар.
„Мъжът Брайтблейд, а не рицарят!“ — помисли отчаян той. След това си спомни за Дерек, вдигна гордо глава и пристъпи към трибунала, без да откъсва поглед от лорд Гюнтар.
— Стърм Брайтблейд, готов ли си да изслушаш присъдата?
— Да, милорд.
Гюнтар подръпна мустаците си. Онези, които го познаваха отдавна, знаеха, че този жест означава само едно — лордът се канеше да се хвърли в битка.
— Стърм Брайтблейд, от този момент нататък трибуналът ти забранява да носиш всякакви отличителни знаци и доспехи на соламнийски рицар.
— Да, милорд — преглътна с усилие Стърм.
— От този момент нататък ти се забранява да получаваш каквато и да е плата от ковчежниците на Рицарството и каквито и да е облаги и подаръци…
Рицарите в залата се размърдаха. Това беше абсурдно! От Катаклизма насам никой не получаваше плата за службата си в ордена. Нещо ставаше. Сякаш бяха чули далечен гръмотевичен тътен преди началото на бурята.
— И накрая… — Лорд Гюнтар се приведе и ръцете му опипаха черните рози около меча. Острият му поглед обходи аудиторията и това повиши напрежението. Проговори, когато дори огънят зад гърба му престана да пращи.
— Стърм Брайтблейд. Рицари. Досега Съдът не е разглеждал подобен случай, но това едва ли е толкова странно, като се имат предвид трудните времена, които настъпиха. Пред нас е един млад кандидат, доказал уменията си на бойното поле. Дори неговият обвинител не ги отрича. Един кандидат, обвинен в неподчинение на директна заповед и малодушие пред лицето на врага. Той не отрича обвиненията, но твърди, че са представени тенденциозно. Мярата ни задължава да приемем твърденията на неведнъж проверения в битки рицар Дерек Краунгард и да пренебрегнем думата на този мъж, който още не е спечелил своя щит. Но тя му позволява да призове свидетели в своя защита. За жалост необичайните обстоятелства и тези мрачни времена не са позволили на Стърм Брайтблейд да ги призове. Поради същата причина Дерек Краунгард също не разполага със свидетели, които да подкрепят обвиненията му. Затова съдът постигна съгласие да приложи следната необичайна процедура.
Стърм се чувстваше все по-объркан и озадачен. Той погледна към съдиите. Лорд Алфред дори не си даваше труд да прикрива гнева си. „Съгласието“ явно не е било леко.
— Ето присъдата — продължи лорд Гюнтар. — Този млад мъж ще бъде приет в най-нисшия орден — Ордена на короната. Гаранцията му е моята дума на честта… — В залата настъпи брожение. — Освен това го назначавам за трети в командването на армията, която ще отплава за Палантас. Мярата предписва в командването да има представител на всеки от трите ордена. Поради това назначавам Дерек Краунгард за върховен главнокомандващ, като представител на Ордена на Розата. Лорд Алфред МарКенин ще представлява Ордена на Меча, а Брайтблейд ще изпълнява — по мое нареждане — длъжността командир на Ордена на Короната.