В залата настъпи гробна тишина. Стърм усети, че по лицето му се стичат сълзи, но този път не ги скри. Дерек се надигна гневно и изхвърча бесен от съдебната зала, поддръжниците му го последваха. Дочуха се спорадични ръкопляскания. Стърм видя през сълзи радостта на младите рицари, които щеше да командва, и се натъжи. Беше извоювал победа, но го болеше за рицарството. От някога славното братство не бе останало нищо освен една корумпирана фасада.
— Поздравления, Брайтблейд — изрече сковано лорд Алфред. — Надявам се, осъзнаваш какво направи за теб лорд Гюнтар.
— Да, милорд — Стърм се поклони, — и се заклевам в меча на баща си да оправдая доверието му. — Надявам се, млади човече. — Лорд Алфред се обърна и излезе. Лорд Джефри го придружи, без да каже дума.
Но младите рицари го поздравиха с ентусиазъм. Те вече поливаха успехите му с вино и щяха да останат кой знае докога, ако Гюнтар не ги беше отпратил.
Когато останаха сами в залата, Гюнтар се усмихна сърдечно и разтърси ръката му. Младият рицар отвърна на дружеското ръкостискане, но остана сериозен. Той взе меча си и го пъхна в ножницата. Понечи да изхвърли розите, но се спря, взе една и я сложи в пояса си.
— Искам да ви благодаря, милорд — започна Стърм с несигурен глас.
— Няма за какво, синко. — Лорд Гюнтар огледа залата и потръпна. — Хайде да отидем някъде на топло. Какво ще кажеш за малко греяно вино?
Докато вървяха по каменните коридори на древната крепост, откъм двора се чуваха тропот на копита и весели гласове, които подхванаха някаква бойна песен.
— Искам да ви благодаря, милорд — повтори упорито Стърм. — Вие поехте голям риск. Надявам се да се окажа достоен за…
— Риск ли? Глупости, момко! — Той разтри измръзналите си ръце и го въведе в една малка стая, украсена за наближаващите коледни празници с червени зимни рози, отгледани в оранжерията, пера от кралско рибарче и изящни златни коронки. В камината гореше буен огън. Гюнтар нареди на прислугата да донесе два бокала с ароматно вино. — Твоят баща много пъти ме е защитавал и е спасявал живота ми.
— И вие сте правили същото за него, затова не ми дължите нищо. Заложихте честта си заради мен и ако се проваля, ще пострадате вие. Могат да ви отнемат поста, титлата и земите. Дерек ще се погрижи — добави мрачно. Гюнтар отпи голяма глътка от бокала и погледна младия мъж. Рицарят отпи само от любезност. Ръцете му трепереха видимо.
— Досега провалял ли си се, Стърм?
— Не, милорд. Заклевам се!
— Значи няма от какво да се страхувам! — Лордът се усмихна и отново надигна бокала. — Желая ти успехи в предстоящите битки.
Стърм притвори очи. Напрежението бе твърде голямо. Той подпря глава с дланите си и се разплака. Гюнтар го прегърна и мисълта му се зарея в миналото, защото баща му бе ридал по същия начин в нощта, когато бе изпратил надалеч съпругата си и невръстния си син — нощ, след която никога не ги видя.
Изтощеният Стърм заспа на масата, а Гюнтар продължи да пие, докато накрая също задряма. Дните до отплаването за Палантас се изнизаха много бързо.
Стърм трябваше да си намери доспехи на старо, защото не можеше да си позволи нови. Той опакова грижливо бащините си доспехи, твърдо решен да ги вземе със себе си, след като му забраняват да ги носи. Трябваше да присъства на съвещанията, да изучава дислокацията на войските и да запаметява информацията за врага.
Битката за Палантас щеше да бъде жестока, тъй като от нея зависеше кой да контролира цяла северна Соламния. Градската стража щеше да укрепи стените на града, а рицарите щяха да превземат Кулата на Висшите Клерикали, която охраняваше прохода през планината Вингаард. Водачите бяха единодушни относно стратегията, но това бе единствената точка, по която постигнаха съгласие. Съвещанията между тримата командващи протичаха в напрегната и неприятна атмосфера.
Накрая настъпи денят за отплаване. Рицарите се качиха на корабите, а семействата им ги гледаха безмълвно от пристанището.
Съпругите стояха, стиснали устни, също като мъжете си. Всички знаеха, че ако изгубят битката, врагът ще получи голямо предимство по море.
Облеченият в лъскавите си доспехи Гюнтар стоеше на мостика и се сбогуваше със синовете си. Той и Дерек си размениха няколко хладни протоколни думи, защото така повеляваше Мярата.
Последва протоколна прегръдка с лорд Алфред и накрая се сбогува със Стърм. Облеченият в проста и износена броня рицар стоеше встрани от другите.