— Ковчегът, който направи за нея, изглежда великолепно, Мина — обади се минотавърът и в гласа му се долавяше раздразнение, — но как смяташ да постъпиш с тялото й? Нима очакваш от нас да я теглим след себе си и да я показваме на хората като доказателство за величието на този Един бог просто за да ги впечатляваме? Ние не сме свещенослужители, а войни. Войната е наше основно занимание.
Мина мълчаливо се втренчи в Галдар. Мълчанието й беше толкова надмогващо и ужасно, че поглъщаше в себе си всеки звук, ограбваше всеки лъч светлина и изтръгваше дъха от гърдите им. Страховитото мълчание на яростта й видимо накара минотавъра да се сгърчи пред погледа й.
— Прости ми, Мина — измърмори той. — Не исках да…
— Бъди благодарен, че те познавам, Галдар — произнесе тя. — И разбирам, че говориш от сърце и душа, без да мислиш. Някой ден обаче ще прекрачиш границата и тогава дори аз няма да мога да те защитя. Тази жена беше нещо повече от моя майка. Всичко, което сторих в името на Единия бог, сторих заради нея. — Тя се обърна към саркофага, постави ръце върху кехлибара и се наведе, за да се вгледа по-добре в спокойното, застинало лице на Златна Луна. — Ти ми разказваше за боговете, които някога са били редом с вас. И аз отидох да ги намеря, заради теб! — Гласът й трепереше. — Доведох Единия бог, майко. Единият бог ти върна красотата и младостта. Мислех, че така ще те зарадвам. Нима сторих нещо нередно? Не разбирам. — Пръстите й погалиха кехлибарения саркофаг, сякаш приглаждаха одеяло.
Сега вече в думите й се долавяше объркване: — Но ти ще промениш мнението си, скъпа майко. И ще разбереш…
— Мина — обади се смутено минотавърът, — съжалявам. Нямах представа. Прости ми.
Тя кимна. Не обърна глава.
Галдар се покашля.
— Как ще заповядаш да постъпим по въпроса с кендера?
— Кендер? — отвърна Мина, без напълно да осъзнава казаното от него.
— Кендерът и магическият артефакт. Спомена, че се намират в Кулата.
Тя вдигна глава. По бузите й блестяха сълзи. Лицето й беше пребледняло, а кехлибарените й очи се взираха широко разтворени.
— Кендерът. — Устните й оформиха думата, без действително да я произнесат. Мина се намръщи. — Да, разбира се, намерете го и го доведете. Побързай! Не се бавете.
— Знаеш ли къде е той, Мина? — попита колебливо минотавърът. — Кулата е огромна и в нея има много стаи.
Мина вдигна глава и погледна право към прозореца на Тас, право към него, след което го посочи.
— Гатанко — произнесе Тасълхоф с глас, който въобще не звучеше като собствения му глас, а по-скоро като глас на човек, който наистина, ама наистина се е изплашил. — Трябва да се махаме оттук. Веднага!
Той се отдръпна забързано от прозореца.
— Е, готово е — заяви гордо гномчето и му показа устройството.
— Сигурен ли си, че работи? — попита нетърпеливо кендерът. Вече му се струваше, че чува приближаващи стъпки по стълбите.
— Разбира се — заяви намръщено Гатанко. — Като ново е. Между другото за какво точно е служело като ново?
Сърцето на Тас, подскочило от стаена надежда при първите думи на гнома, сега отново потъна в петите му.
— Как знаеш, че ще проработи, ако не знаеш какво точно прави? — попита настоятелно той. Определено чуваше приближаващи стъпки. — О, няма значение. Просто ми го дай. Бързо!
Палин беше направил заключваща магия на вратата, но пък магьосникът беше… не беше вече сред тях. Следователно Тас можеше да предположи с голяма доза сигурност, че заклинанието му също го няма. Определено чуваше звук от стъпки и тежко, накъсано дишане. Можеше съвсем ясно да си представи как огромният, тежък минотавър щурмува всички тези стълби и се насочва право към тях.
— Отначало реших, че ми прилича на картофобелачка — казваше в същия момент Гатанко. Той разтърси устройството, карайки веригата му да издрънчи. — Но пък е твърде малко и му липсва каквато и да е хидравлика. После си помислих, че…
— Това е устройство, което позволява пътуване през времето. Ето какво смятам да направя с него, Гатанко — прекъсна го Тасълхоф. — Смятам да се върна назад във времето. Бих те взел със себе си, но не вярвам мястото, където отивам да ти се понрави, защото искам да се върна обратно във времето на Войната на Хаоса, за да бъда настъпен от един гигант. Разбираш ли… Заради мен всички, които някога съм обичал, сега са мъртви, но ако се върна, няма да стане така. Вярно, че ще умра, но това няма значение, защото така или иначе вече съм умрял…