Минотавърът не можеше да отвърне нищо. Или по-скоро отговорите бяха твърде много. Не можеше да си спомни да е чувал нещо по-отвратително или скверно.
— Доведи коня ми, Галдар — нареди му водачката. — Време е да напуснем това скръбно място.
Минотавърът се подчини с готовност.
Мина се качи на седлото и накара животното да застане пред каруцата и тъжния й товар. Рицарите се подредиха отзад, оформяйки почетна стража. Камшикът на коларя изплющя и тежките впрегатни коне затеглиха хамутите. Каруцата се затъркаля напред.
Душите и дърветата отстъпиха пред Мина така, че в гората, заобикаляща Кулата на Върховното чародейство, се отвори просека. Пътеката беше съвсем гладка, понеже водачката не искаше ковчегът да пострада. От време на време тя се обръщаше и поглеждаше към каруцата и безценния кехлибарен саркофаг.
Галдар зае обичайното си място до Мина.
Телата на двамата чародеи бяха седнали в задната част на каруцата с клатещи се крака и отпуснати в скута ръце. Очите им се взираха право напред и към пътя, откъдето идваха. При едно от случайните си поглеждания към тях минотавърът забеляза как след живите трупове се плъзгат две почти невидими сенки, ефирни като копринени шалове, уловени в колелата на каруцата.
Техните души.
Това беше достатъчно да го накара да извърне очи и повече да не се поинтересува какво се случва зад гърба му.
4
Смъртта на Ские
Сребърният дракон нямаше ясна представа колко време е минало, откакто за пръв път бе пристъпил в пещерата на могъщия син дракон Ские. Слепият сребърен Огледало нямаше и как да определя отминаването на времето, тъй като не можеше да види слънцето. А не можеше да го види от деня, в който се бе разразила онази ужасна и странна буря, в който бе чул познатия глас, заповядващ му да се поклони и да го боготвори… денят, в който Огледало бе отказал, а отказът му бе наказан със слепота и обезобразяване. Оттогава бяха изминали дълги месеци, прекарани в странстване из света, приел формата на човек, понеже слепият човек може да ходи, но слепият дракон, който не може да лети, е почти безпомощен.
Скрит в пещерата, Огледало не познаваше нищо друго, освен нощта, не чувстваше нищо друго, освен нощните сенки.
Трудно му беше да прецени колко ли дълго е прекарал в леговището редом с умиращия син дракон. Можеше да е изминал както ден, така и цяла година, откакто Ские се бе изправил срещу Единия бог, а сребърният дракон бе станал неволен свидетел на сблъсъка между тях.
И понеже, освен че беше чул гласа в бурята, той го бе и разпознал, Огледало беше дошъл в търсене на отговора на тази объркваща загадка. Ако това бе гласът на Такхизис, какво правеше тя тук, след като всички останали богове бяха напуснали света? Ето как сребърният дракон беше стигнал до заключението, че може би Ские ще успее да му даде необходимата информация.
Самият Ские винаги бе представлявал една голяма въпросителна. Предполагаемо, синият дракон произхождаше от Крин, ала с времето беше израснал и бе станал по-силен и могъщ от местните дракони, след което целенасочено се беше обърнал срещу тях, избивайки и изяждайки враговете си, подобно на господарките драконеси. И все пак Огледало винаги се бе питал дали Ские наистина се беше обърнал срещу собствения си вид? Или просто се бе присъединил към своите?
С големи трудности сребърният дракон успя да открие леговището на Ские и да влезе в него. Беше пристигнал точно навреме, за да стане свидетел как Мина наказва синия заради проявената от него нелоялност. След като Ские беше опитал да я убие, собствената му светкавица се бе отразила в бронята й и — в крайна сметка — бе поразила самия него. Сега чудовищният син дракон лежеше на пода на пещерата и очевидно бе смъртно ранен.
Разбира се, в отчаянието си да открие истината Огледало бе сторил всичко необходимо, за да излекува Ские, ала с частичен успех. Наистина поддържаше го жив, ала гневът на боговете е могъщо оръжие, а в крайна сметка Огледало беше смъртен.
Сребърният дракон се бе отдалечавал от мястото си само за да донесе вода и за двама им.
Ские ту се съвземаше, ту отново изпадаше в безсъзнание, но по време на кратките минути на просветление Огледало имаше възможност да го разпита за Единия бог, за Бога, комуто вече можеше да даде име. Разговорите им се провеждаха през мъчително дълги периоди от време, понеже Ские рядко успяваше да остане в съзнание достатъчно дълго.
— Тя открадна света — произнесе синият дракон още в началото, малко след като бе дошъл на себе си. — Открадна го и го пренесе в тази част на Вселената. Планирала е действията си дълго и внимателно. Всичко е било подготвено предварително. Просто е изчаквала подходящия момент.