Проходът ги изведе до поредната празна стена. Минотавърът с облекчение отбеляза, че Мина не премина през нея. Вместо това момичето пристъпи през една малка врата. Галдар също се напъха през вратата, а когато вдигна глава от другата страна, установи, че е попаднал в затворническа килия.
При появата на светлината се разбягаха и разпискаха плъхове. Животните побързаха да се изпокрият из ъглите. Подът изглеждаше като оживял от някакви странни насекоми, които на свой ред започнаха да изчезват из дупките и цепнатините в каменните стени. Вратата на килията висеше на единствената си ръждива панта.
Мина излезе от килията и продължи по коридора навън. Крачейки след нея, минотавърът мяркаше набързо различни странични помещения и най-после си даде сметка къде се намираха. Храмът на Дюъргаст.
Ако онова, което беше чувал за този храм, бе вярно, можеше да се предположи, че това бяха залите, където бяха „разпитвали“ пленниците от драконовата армия. Светлината на факлата не успяваше да проникне достатъчно навътре в отделенията, за което минотавърът изпитваше силна благодарност.
Мразеше това място, искаше му се да бъде далеч от него, където и да е, но не тук, даже и в града горе, дори и в този момент Санкшън да гъмжеше от златни дракони. Писъците на умиращите все още отекваха из тези мрачни коридори, а стените бяха напоени с кръв и сълзи.
Мина не поглеждаше нито наляво, нито надясно. Светлината на нейната факла освети поредица от водещи нагоре стъпала. Докато се катереха по тях, Галдар имаше усещането, че се изплъзва от лапите на самата смърт. Не след дълго излязоха на равнището на земята — основната част на храма.
Стените бяха силно напукани и той веднага долови лъх на свеж въздух. И въпреки че благодарение на огнения ров се носеше и силен мирис на сяра, той поне бе за предпочитане пред миризмата, носеща се долу. Минотавърът си пое дълбоко дъх.
През пукнатините се процеждаха прашни слънчеви лъчи. Галдар се накани да загаси факлата, ала Мина го възпря.
— Остави я запалена — каза му тя. — Там, където отиваме, ще ни е нужна.
— А къде отиваме всъщност? — попита той. Боеше се, че момичето ще отговори, че отиват в олтарната зала.
— На арената.
Мина го поведе бързо и без колебание направо през руините. Галдар забеляза, че част от отломките бяха разчиствани, за да бъдат отворени отдавна затрупани проходи.
— Сама ли свърши всичко това, Мина? — запита зачудено той.
— Помогнаха ми — отвърна водачката.
Можеше да си представи произхода на тази помощ. Вече съжаляваше, че е попитал.
За разлика от човеците Галдар не се отвращаваше от идеята за арена на открито, където хората да идват и да наблюдават кървави забавления. Подобни състезания бяха част от минотавърското му наследство. Народът му нерядко ги използваше за разрешаване на всичко — от семейни вражди и военни спорове до избиране на нови императори. С изненада бе установил, че човеците наистина смятат подобни практики за признак на варварство. Лично според него варварски бяха измамните, вероломни политически игри, в които самите човеци се включваха на драго сърце.
Самата арена се виждаше само от някои от най-високите стени на Санкшън. Галдар и преди я беше зървал, изпитвайки любопитство от факта, че за пръв вижда подобно съоръжение, построено от човешки ръце. Беше вкопана в склона на планината. Дъното й се намираше малко под земното равнище и бе покрито с пясък, а в полукръг пред него, издялани в планинската гръд, бяха оформени редици от пейки. По стандартите на минотаврите арената не бе особено голяма и беше започнала да се разпада. По дъното й зееха дупки, а сред редиците от пейки бяха плъзнали дълбоки пукнатини.
Мина зави и пое през прашните коридори, които ги отведоха до голямо преддверие, отварящо се към арената. Мина тръгна през него. Галдар я последва… и установи, че е пристъпил от прашна светлина в пълен мрак.
Спря на място и замига с очи, изплашен, че внезапно е изгубил зрението си. Все още подушваше познатите миризми, включително и тази на сяра. Усещаше вятъра и топлите слънчеви лъчи по лицето си по същия начин, по който само допреди секунда беше виждал слънцето и синьото небе през пукнатините по тавана на коридора. Сега минотавърът вдигна глава, ала над себе си видя единствено черно небе, беззвездно и безоблачно.