Мина улови ръката му.
— Не се бой — каза му тихо. — Намираш се в присъствието на Единия бог.
Като се вземеше предвид последната им среща, Галдар в никакъв случай нямаше как да изпита облекчение, че се намира в присъствието на Такхизис. Вече повече от всичко изпитваше непреодолимото желание да се махне оттук. Беше допуснал грешка, идвайки на това място. Беше дошъл от любов към Мина, а не към Царицата. Мястото му не беше тук, усещаше се нежелан.
Към арената водеха стълби.
Мина пусна ръката му и забързано започна да слиза по тях, сигурна, че той ще я последва. Не можеше да се насили да й каже, че иска да я изостави. Не че замрелите в гърлото му думи щяха да бъдат от голямо значение. Вероятно щеше да го намрази още повече заради тях, да го презре дълбоко и искрено. Нищо, което можеше да каже, нямаше да промени това. Минотавърът се обърна, накани се да пристъпи обратно към светлината, драконите и навярно собствената си смърт, когато чу как Мина надава изплашен вик.
Следвайки единствено инстинктите си, изплашен за живота й, Галдар измъкна оръжие и се втурна надолу.
— Какво правиш тук, Силваношей? Промъкваш се в сенките като някой убиец? — попита заповедно Мина.
Интонацията й беше вледеняваща, ала гласът й изневеряваше. Светлината от факлата се олюляваше в потрепващата й ръка. Бяха я изненадали напълно.
Галдар веднага разпозна влюбения до полуда обожател на Мина, краля на елфите. Лицето на младежа бе мъртвешки пребледняло. Беше отслабнал и изпит, а фините му някога дрехи се бяха превърнали в увиснали дрипи. Само че момчето вече не изглеждаше покрусено и отчаяно. Беше спокоен и се владееше дори по-добре от самата Мина.
Думата „убиец“ и странният външен вид на елфа накараха Галдар да издигне меча си. Вече се канеше да замахне и да отсече главата на младежа, да го съсече на две, ала момичето го спря.
— Недей — произнесе презрително тя. — Той не представлява заплаха за мен. Не може да ми навреди с каквото и да било. Скверната му кръв само ще опетни тази свещена земя.
— Махай се тогава, измет — рече Галдар, като с нежелание сведе оръжието. — Мина току-що ти подари нов живот. Вземи го и се махай.
— Не и преди да съм казал каквото имам за казване — произнесе сдържано Силваношей. — Съжалявам, Мина. Съжалявам за онова, в което си се превърнала.
— Съжаляваш мен? — Тя го изгледа с насмешка. — Съжалявай себе си. Ти падна в капана на Единия бог, а елфите ще срещнат пълното си унищожение. Най-сетне и окончателно. Хиляди паднаха под моята мощ и хиляди още ще паднат, додето всеки, осмелил да ми се противопостави, не срещне края. Но заради теб, заради твоята слабост народът ти ще остане в миналото. Само че ти съжаляваш мен!
— Да — каза Силваношей. — Не само аз паднах в капана. Ако бях по-силен, навярно щях да успея да те спася, ала нещата не стоят по този начин. Ето за това съжалявам.
Мина се втренчи в елфа, а кехлибарът в очите й започна да се втвърдява около него, сякаш се опитваше да го изстиска.
Силваношей се възправяше непоклатимо. В неговите очи имаше единствено тъга.
Мина му обърна отвратено гръб.
— Вземи и него — подхвърли на Галдар. — Нека стане свидетел на края на всичко, на което държи.
— Позволи ми да го погубя… — започна минотавърът.
— Винаги ли трябва да ми се противопоставяш — попита властно тя, като се обърна разгневено. — Казах, че ще го вземем с нас. Не се бой. Той няма да бъде единственият свидетел. Всички врагове на Единия бог ще бъдат тук, за да станат свидетели на нейния триумф. Включително и ти, Галдар.
Сетне се обърна и премина през вратата, водеща към арената.
Минотавърът усети, че цял е настръхнал. Ръцете му бяха плувнали в пот.
— Бягай — каза рязко на елфа. — Няма да те спра. Хайде, измъквай се от тук.
Силваношей поклати глава.
— Ще остана, както и ти. И двамата сме тук поради една-единствена причина.
Галдар изсумтя. Ето го, стоеше на прага на вратата и водеше спорове, макар много добре да знаеше как ще постъпи. Елфът беше прав. И двамата оставаха поради една причина.
Стисна зъби, прекрачи през вратата и също излезе на арената. Хвърли поглед зад себе си, за да види дали Силваношей ще го последва, и изумено забеляза, че зад него стои друг елф.
„Рогати богове, това място направо гъмжи от остроухи!“ — помисли си минотавърът.