Пламъкът в очите на Мрачната царица потрепна. Ноктите й се свиха нервно. Само за секунда бистрата й красота бе помрачена от съмнението и безпокойството. Но само за секунда. Опасенията й мигом изчезнаха, а красотата й отново заструи неопетнена.
Тя се усмихна.
— Няма да постъпиш така с мен, братко — произнесе, като го изгледа присмехулно. — Великият, ненадминатият Паладин никога няма да направи подобна жертва.
— Преценила си ме неправилно, сестро. Вече го сторих.
Елфът бръкна в кесията на кръста си и извади от нея малък нож, някога принадлежал на негов познат кендер.
Прокара острието на ножа през дланта си.
Кръвта се процеди от разреза и покапа по земята на арената.
— Равновесието трябва да бъде спазено. Сега и аз като теб съм смъртен.
Буреносните облаци, драконите, мълниите, колесницата… всичко изчезна. Слънцето засия ярко в синьото небе. Внезапно местата по трибуните се изпразниха. Всички, като се изключеха боговете, бяха изчезнали.
Съветът на безсмъртните се беше събрал.
Петима от страна на Светлината: Мишакал, благородната богиня на всички лечители; КириДжолит, закрилникът на соламнийските рицари; Маджере, приятелят на Паладин, дошъл от Отвъд; Хабакук, покровителят на морето; и Бранчала, чиято музика е винаги в душата ти.
Петима бяха от страна на Тъмнината: Саргонас, богът на отмъщението, вгледан безучастно в своята съпруга; Моргион, който владее болестите; Кемош, господар на немъртвите, разгневен от намесата й в неговите владения; Зебойм, виняща Такхизис за смъртта на своя възлюбен син, Ариакан; Хидукел, онзи, който се интересува единствено от баланса на везните си.
Шестима стояха между тях: Гилиан, който пази книгата; Сирион, богът на природата, Шинаре, неговата съпруга, богиня на търговията; Реоркс, богът, изковал света; Шислев, богиня на горите; Зивилин, който най-сетне отново виждаше миналото и бъдещето.
Трите им деца — Солинари, Лунитари и Нуитари — както винаги стояха заедно.
Едно от местата от страна на Светлината беше празно.
Едно от местата от страна на Тъмнината — също.
Такхизис ги прокле. Богинята закрещя от ярост, ала сега писъкът й бе един, а не пет и гласът й принадлежеше на обикновен смъртен. Огънят в очите й, заплашвал да погълне самото слънце, сега изтля до незначително пламъче, колебливо и готово да угасне като духната свещ. Тежестта на плътта й я теглеше надолу, отдалечаваше я от измерението на безсмъртните, ударите на сърцето й отекваха в ушите й и всеки един от тях й повтаряше, че един ден това сърце ще спре, за да настъпи смъртта. Трябваше да диша, нямаше друг избор, освен да се задуши. Налагаше се да поема всеки свой следващ дъх, мъчително и непрестанно. За пръв път изпитваше присвиване от глад и всички дребни несгоди на новото си крехко тяло. Тя, която бе кръстосвала небесата и бе бродила сред звездите, беше принудена да се вторачи неразбиращо в краката, с които трябваше да пристъпва оттук нататък.
Издигайки очи — смъдящи от песъчинки и потопени в гняв, Такхизис забеляза Мина. Момичето стоеше пред нея. Младо, красиво и силно.
— Ти стори това! — изкрещя й богинята. — Ти си заговорничела зад гърба ми, ти си пожелала моето падение! Искаше ти се да пеят твоето име, а не моето, нали? — Царицата измъкна меча си и се хвърли към Мина. — Може да съм смъртна, но нищо не ми пречи да ти отворя пътя към смъртта!
Галдар нададе оглушителен рев. Минотавърът се хвърли с измъкнат меч, за да предпази Мина, за да я защити с тялото си, ако се наложеше.
Мечът на Царицата описа прорязваща дъга, а острието отсече ръката, с която държеше оръжието, малко под рамото.
Ръката и мечът му паднаха на земята в разширяваща се локва от собствената му кръв. Минотавърът падна на колене и се забори с болката и шока, опитващи да погълнат разсъдъка му.
Мрачната царица отново издигна оръжие, вече над главата на Мина.
Момичето произнесе тихо:
— Прости ми.
След което се приготви да посрещне удара.
На прага да изгуби съзнание, Галдар тъкмо се канеше за един последен скок, когато нещо го блъсна откъм гърба. Минотавърът вдигна премрежен поглед и видя, че Силваношей е застанал над него.
Кралят на елфите държеше счупеното драконово копие. После го запрати напред с всичката си сила, болка, вина, страх и насъбрана любов.