Ето така Берил бе отлетяла за Квалинести и бе сполучила. Квалинестите бягаха от земите си по типичния за всички страхливи елфи начин. Вярно, някъде по средата на целия процес Берил бе успяла да изгуби живота си, но зелената драконеса така или иначе бе добре известна с импулсивността, прекомерната си емоционалност и ирационалната си глупост.
Смъртта на Берил бе докладвана на Малис от двама от собствените й любимци — червени дракони, които полагаха всички усилия да изглеждат смирени и раболепни, но които, Малис беше сигурна в това, тайничко се подсмихваха на последните събития. На червената драконеса никак не й харесваше начинът, по който тези създания се радваха на смъртта на нейната братовчедка. Нито пък й хареса онова, което чу за самите събития. В цялата работа се усещаше пръстът на някой бог. Берил може и да нямаше кой знае колко ум за един дракон, но пък си оставаше огромна и силна и Малис по никакъв начин не можеше да си представи как банда мърляви елфи биха могли да се справят с нея без чиято и да е божествена намеса.
Един от кринските дракони беше дал идеята Малис да заграби тотема на Берил. Просто бе споменал нещо по въпроса, чудейки се как ли да постъпят с него. Дори и след смъртта на зелената драконеса от тотема се лееше невероятно могъщество, а сред оцелелите предводители на човеците вече бяха започвали да се чуват подмятания, че биха могли да го използват в своя полза.
Ужасена от мисълта, че мръсните човеци могат да сложат ръка върху нещо толкова могъщо и свещено, Малис веднага бе отлетяла, за да предяви права над тотема и да използва магията си, за да го пренесе и добави черепите на жертвите на Берил към своя собствен тотем. Магията на новите черепи моментално се разпространи по тялото й, карайки я да се почувства още по-силна и могъща от всякога. После бе дошла вестта, че Мина е погубила и непобедимия Ские.
Малис и този път не губи време. Единият бог не я притесняваше ни най-малко. Желаеше му всичко най-добро, както и по възможност да не пропусне да пропълзи обратно в дупката, от която беше изпълзял. Тя внимателно опакова тотема на Ские и се приготви да го отнесе. За момент остана вгледана в разкъсаните остатъци от тялото на синия дракон и се зачуди дали би било уместно да добави и неговия череп към тотема си.
— Не заслужава чак такова уважение — каза си, като презрително побутна една кост, по която все още имаше плът и остатъци от кръв. — Луд, ето какъв беше той. Умопобъркан. Черепът му ще ми донесе единствено нещастие.
Раздразнено огледа раната на крака си. Кървенето беше спряло, ала обгорялата кожа пареше и болеше, а увредените мускули караха предния й крак да изтръпва по особено неприятен начин. Раната обаче едва ли щеше да попречи на обратния полет до бърлогата й сред планините и в този момент това беше от единствено значение.
Малис събра черепите в магическата паяжина и се приготви да потегли. Преди да отлети, драконесата подуши въздуха за последен път, хвърли един последен поглед наоколо. Още при пристигането си бе забелязала нещо странно, някаква озадачаваща миризма. В началото миризмата не й говореше нищо, но сега вече със сигурност знаеше какво означава тя. Дракон. Крински дракон и ако не грешеше — определено от металическите.
Претърси с очи главната зала в леговището на Ские, там, където лежеше и тялото му, но не видя и следа от металически дракон: никакви разпръснати златни люспи, липсваха и сребърни драски по пода или стените. Най-накрая просто се предаде. И без друго раната й вече не й даваше мира.
Единственото, което искаше, бе да се върне в мрачната си бърлога, за да се отдаде на заслужена почивка, след което щеше да се разнообрази с дострояването на тотема си.
Драконесата притисна към себе си магическата мрежа с черепите, изви се, измъкна тялото си от леговището с леко накуцване заради ранения крак и отлетя в източна посока.
5
Сребърният и синият дракон
Огледало остана спотаен, докато не се увери без всякакво съмнение, че Малис си е отишла и повече няма да се върне. Бе чул цялата битка и бе почувствал известна гордост от храбростта на Ские, както и мъничко съжаление заради смъртта му. Чу как Малис изрева от болка, чу и как след това разкъса на парчета тялото на синия. А когато почувства как покрай едната му ръка се плъзга струйка топла течност, си даде сметка, че това със сигурност е кръвта на Ские.