— Фактът е, че е безскрупулен и безотговорен до крайност. Имаше скандал със заграбване на заеми и права за добив на минерали. Заради това го изритаха от Геоложки проучвания.
— Изритали са го от Геоложки проучвания?
— Преди години. Не ми ли вярваш?
— Вярвам ви, професоре.
— Е, не ти личи, че ми вярваш.
— Вярвам ви — натърти Джонсън. — Вярвам ви.
Замълчаха. Влакът тракаше по пътя си напред.
Марш се прокашля.
— Познаваш ли професор Коуп?
— Не, не го познавам.
— Мислех си, че може би го познаваш.
— Не, професоре.
— Ако го познаваш, ще е по-добре, ако ми кажеш веднага — каза Марш. — Вместо да чакаш.
— Ако го познавах, професоре — отвърна Джонсън, — щях. Но не познавам този човек.
— Аха. — Марш кимна и се вгледа в лицето на Джонсън. — Хмммм.
По-късно същия ден Джонсън се запозна с един болезнено слаб млад мъж, който пишеше нещо в подвързан с кожа бележник. Беше от Шотландия и се казваше Луис Стивънсън.
— За къде пътуваш? — попита го Джонсън.
— До края на линията. Калифорния — отвърна Стивънсън и запали поредната цигара. Пушеше непрекъснато. Дългите му деликатни пръсти бяха станали тъмнокафяви. Кашляше доста и общо взето не приличаше на човек в отлично здраве, който търси приключения на Запад, така че Джонсън го попита защо пътува.
— Влюбен съм — отговори Стивънсън простичко. — Тя е в Калифорния.
След това продължи да пише и като че ли за известно време забрави за Джонсън. Джонсън се отдалечи, за да си намери по-дружелюбна компания, и се натъкна на Марш.
— Този млад човек ето там — заговори Марш и кимна към другата страна на вагона.
— Какво той?
— Разговаряше с него.
— Казва се Стивънсън.
— Не се доверявам на хора, които водят записки — каза Марш. — За какво разговаряхте?
— Той е от Шотландия и отива в Калифорния, за да намери жената, в която е влюбен.
— Колко романтично. И попита ли те ти накъде пътуваш?
— Не, не прояви никакъв интерес.
Марш присви очи.
— Така казва той.
— Проучих онзи тип Стивънсън — обяви Марш пред групата по-късно. — От Шотландия е и пътува до Калифорния, за да намери някаква жена. Зле е със здравето. Изглежда, се мисли за писател, заради това само пише в онзи бележник.
Джонсън мълчеше.
— Стори ми се, че може да ви е интересно — добави Марш. — Аз лично мисля, че пуши твърде много.
Погледна през прозореца и добави:
— А… езерото. Скоро ще сме в Чикаго.
Чикаго
Чикаго беше най-бързо разрастващият се град на света, и като население, и като търговски център.
От село в прерията с четири хиляди жители през 1840 г. се бе превърнал в град с население от половин милион и сега удвояваше големината си на всеки пет години. Наричан Калната дупка в прерията и Плочника, сега градът се простираше на трийсет и пет квадратни мили покрай езерото Мичиган и имаше улици с тротоари, широки булеварди с конски трамваи, елегантни сгради, хубави магазини, хотели, художествени галерии, театри. И това въпреки факта, че само преди пет години градът беше унищожен от кошмарен пожар.
Успехът на Чикаго не се дължеше по никакъв начин на климата и физическите условия на местността. Бреговете на езерото Мичиган са блатисти. Повечето от ранните сгради бяха затънали в тинята и после повдигнати със специални приспособления от гениалния млад чикагски инженер Джордж Пулман. Водата беше толкова замърсена, че хората често намираха в питейната вода малки рибки — дори в прясното мляко от мандрите. И времето беше кошмарно — горещо през лятото, убийствено студено през зимата, ветровито през всички сезони.
Чикаго дължеше успеха си на географското си положение в сърцето на страната, на значението си като търговски и транспортен център и най-вече на възможността да се справя с невероятни тонажи говеждо и свинско месо.
„Харесва ми да превръщам четината, кръвта, вътрешното и външното на телета и прасета в печалба“ — бе казал Филип Армър, един от основателите на гигантските чикагски кланици. Заедно с приятеля си магната транжор Густавус Суифт Армър управляваше индустрия, която пращаше в отвъдното милион глави добитък и четири милиона прасета всяка година, при което осигуряваше работа на една шеста от населението на града.
С централизираната дистрибуция, механизираното клане и хладилните вагони бароните на Чикаго създаваха цяла нова индустрия — хранителната.
Чикагските кланици бяха най-големите на света и много посетители на града отиваха да ги разглеждат. Един от йейлските студенти се оказа племенник на Суифт, така че всички отидоха на обиколка в кланиците, които за Джонсън бяха съмнителна туристическа атракция. Марш обаче не бе спрял в Чикаго с цел туризъм. Беше дошъл по работа.