Разочарованието им не продължи дълго, защото влакът на „Юнион Пасифик“ забърза на запад, към още по зловещо свърталище на порока и престъплението: Шайен, територия Уайоминг.
При влизането в Шайен пътниците започнаха да зареждат револверите си.
Кондукторът дръпна Марш настрана и му препоръча да наеме водач, който да ги преведе безопасно през града.
„Това начало — написа Джонсън — предизвика у нас почти приятно нервно очакване, защото си представяхме беззаконно и диво място, което се оказа точно това — плод на нашето въображение“.
Шайен всъщност беше доста подредено и улегнало градче, с множество тухлени сгради, наред с дървените, но все пак не напълно мирно. Имаше едно училище, два театъра, пет църкви и двайсет бара, в които се играеха хазартни игри.
Както отбелязва един наблюдател, „хазартът в Шайен съвсем не е забавление или отдих, а се е превърнал в достойна и легитимна професия — на която са отдадени девет десети от населението, било то постоянно или приходящо“.
Игралните зали бяха отворени денонощно и осигуряваха основните доходи на града. Някаква представа за бизнеса им дава фактът, че собствениците плащаха по 600 долара на игрална маса годишно за лиценз, а във всяко заведение имаше между шест и дванайсет маси със зелен плат.
Ентусиазмът към хазарта не беше чужд на повечето студенти, които се настаниха в хотел „Интер-Оушън“ в Шайен, в който Марш предварително беше уредил специална цена. Макар да беше най-добрият хотел в града, той, отбеляза Джонсън „е налазена от хлебарки дупка, по чиито стени нагоре и надолу тичат плъхове и цвъртят непрекъснато“. Независимо от всичко всеки студент получи самостоятелна стая и след известно време в горещите вани всички бяха готови за нощ в града.
Нощ в Шайен
Тръгнаха боязливо в група — дванайсет прилежни момчета от Изтока, все още с високи яки и филцови шапки, — за да обикалят от бар на бар с цялата невъзмутимост, която успяха да мобилизират. Защото градът, който им се бе сторил разочароващо питомен през деня, през нощта придоби определено зловещ привкус.
На жълтата светлина от прозорците на заведенията се движеше шарена тълпа от каубои, бандити, комарджии и главорези, които ги оглеждаха с удивление. „Тези отрепки ще те убият както ти се усмихват“ — каза един от студентите мелодраматично. Усещаха непривичната тежест на револверите на бедрата си и ги подръпваха и наместваха.
Един мъж ги спря и им каза:
— Приличате ми на свестни момчета. Ще ви дам един приятелски съвет. В Шайен не пипайте оръжието си, ако няма да го използвате. Тук хората не те гледат в лицето, а в ръцете, а и цяла нощ се пие доста.
На дъсчената платформа за разходки нямаше само главорези. Минаха и покрай няколко nymphs du pave, тежко боядисани, които им подвикваха предизвикателно от тъмни входове. Общо взето го намираха екзотичен и вълнуващ — първия им досег с истинския Запад, опасния Запад, който чакаха с такова нетърпение. Влязоха в няколко бара, опитаха силния алкохол, поиграха кено и 21. Един от студентите извади джобен часовник.
— Наближава десет, а още не сме видели стрелба — каза той с леко разочарование.
След минути видяха и престрелка.
— Стана изумително бързо — отбеляза Джонсън.
„В един миг гневни викове и ругатни. В следващия — шум от падащи столове и мъже, които се спасяват, докато двамата участници си ръмжат един на друг, макар да са само на ръка разстояние. Бяха комарджии, от най-закоравелите. „Хайде, действай тогава" — каза единият и докато другият посегне към револвера си, го застреля право в корема. Появи се голям облак черен дим, улученият залитна назад от удара на куршума, а дрехите му се запалиха заради близкото разстояние. Започна да кърви обилно, да стене неразбираемо, около минута потрепваше, после умря. Някои от другите изведоха стрелеца навън. Извикаха градския шериф, но докато дойде, повечето играчи се бяха върнали на местата си по масите и към прекъснатата преди малко игра".
След тази хладнокръвна демонстрация студентите — изпаднали в шок — изпитаха облекчение, когато чуха музика от театъра в съседство. Когато неколцина от играещите станаха от местата си, за да идат да гледат представлението, те ги последваха към следващата атракция.
И там, неочаквано, Уилям Джонсън се влюби.
Театър „Гордостта на Париж“ беше двуетажна триъгълна конструкция със сцена в широкия край, маси на пода и балкони високо по стените от двете страни. Местата на балконите бяха най-скъпи и желани, макар да бяха най-далече от сцената, така че купиха билети за тях.