Объркан, Джонсън млъкна. Коуп продължи да се усмихва. Тогава, след миг, се наведе над скицника на коленете си, взе писалката си и започна да рисува с изцапаните си с мастило пръсти. Без да вдига очи, каза:
— Струва ми се, че мисис Коуп е уредила каничка кафе.
Същата вечер Джонсън записа в дневника си:
„Коуп скицира цялата сутрин, което прави много бързо и с талант. Научих много за него от другите. Бил е дете чудо, написало първата си научна работа на шестгодишна възраст и сега (на 36 е, струва ми се) е автор на около 1000 статии. Носят се слухове, че имал любовна връзка преди сегашния си брак, която била прекратена, след което пътувал до Европа, където се запознал с много от известните природоизпитатели. Срещнал Марш за първи път в Берлин, после разменяли писма, ръкописи и снимки. Също така бил специалист по змиите, влечугите и земноводните като цяло, както и рибите. Стърнбърг и студентите (без Мортън) са му предани. Той е квакер и миролюбив до дъното на душата си. Има дървени изкуствени зъби, които удивително приличат на истински — нямаше да се досетя. В това отношение — и в почти всяко друго — е коренно различен от Марш.
Докато Марш се движи пипнешком, Коуп е брилянтен; докато Марш заговорничи, Коуп е честен; докато Марш е потаен, Коуп е свободен. Във всяко отношение професор Коуп показва повече човечност от съперника си. Професор Марш е отчаян вманиачен фанатик, който прави собствения си живот толкова кошмарен, колкото и живота на тези, които командва. Коуп показва уравновесеност и сдържаност и е напълно приемлив".
Нямаше да мине много време и Джонсън щеше да приеме различно мнение за Коуп.
Влакът се спусна от Скалистите планини и стигна Солт Лейк Сити, в територията Юта.
Създаден трийсет години преди това, град Солт Лейк беше село с дървени и тухлени сгради, внимателно разположени по правоъгълна мрежа от улици, доминирано от бялата фасада на мормонския храм, сграда, написа Джонсън, „толкова главозамайващо грозна, че малко постройки в Америка могат да се надяват да я надминат“. Това мнение беше всеобщо. Горе-долу по същото време журналистът Чарлз Нордхоф я нарича „възхитително разположена и много грозна сграда“ и заключава, че „Солт Лейк не би трябвало да задържи пътуващия за удоволствие повече от ден“.
Макар Вашингтон да твърдеше, че това е територия Юта и следователно част от Съединените щати, там беше установена мормонска теокрация, както ясно личеше от мащабите и значимостта на религиозните постройки. Групата на Коуп посети храма Тайдинг Хаус и Лайън Хаус, където Бригам Йънг държеше многото си жени.
След това Коуп имаше аудиенция при президент Йънг — заведе със себе си и жена си, за да я представи на възрастния патриарх. Джонсън попита що за човек е.
— Достолепен мъж, внимателен и пресметлив. В продължение на четирийсет години мормоните са били гонени и преследвани във всички щати на Съюза, сега са си направили свой собствен щат и на свой ред преследват друговерци. — Коуп поклати глава. — Ще си помислиш, че хора, които са преживели несправедливост, няма да се отнасят несправедливо към други хора, но те го правят, и то с усърдие. Жертвите стават насилници със смразяващо кръвта самочувствие на праведници. Това е същността на фанатизма, да привлича и провокира крайни поведения. И заради това всички фанатици са еднакви, каквато и да е конкретната форма на фанатизма им.
— Да не би да казваш, че мормоните са фанатици? — попита синът на свещеника, Мортън.
— Казвам само, че религията им е направила щат, който не спира несправедливостите, а по-скоро ги институционализира. Смятат, че превъзхождат хората с друга вяра. Убедени са, че само те знаят правия път.
— Не виждам как можеш да твърдиш такова нещо… — почна Мортън, но другите се намесиха. Мортън и Коуп винаги се караха на религиозни теми и споровете им след време ставаха отегчителни.
— Защо се видя с Бригам Йънг? — попита Стърнбърг.
Коуп сви рамене.
— Засега няма известни находища на фосили в Юта, но се носят слухове за кости в източните региони, близо до границата с Колорадо. Не виждам защо да не се сприятелим, за всеки случай. — И добави: — Марш се срещна с него миналата година.
На следващия ден мисис Коуп взе влака на „Юнион Пасифик“ назад, на изток, а мъжете продължиха на север с теснолинейка до Франклин, Айдахо, „град сред алкални равнини — както отбеляза Джонсън, — който няма с какво да се похвали освен с железопътната линия и редовните дилижанси, с които човек може да си тръгне възможно най-бързо“.