— Не съм дошъл да копая покъщнина от калта — каза той. — Тук съм да копая праисторически кости.
— Да — отвърна Черпака. — Ако изобщо стигнем дотам.
— Ще стигнем.
Нареди им да събират багажа и да потеглят.
Малкия вятър беше особено мрачен. Каза нещо на Коуп и препусна на север.
— Къде отива? — попита разтревожено Джордж Мортън.
— Не вярва, че бизоните са се подплашили от мълнията — отговори Коуп. — Казва, че не се плашат от такива неща.
— Подплашили са се — каза Айзък. — Глупави и непредсказуеми, това са бизоните.
— Какво друго може да ги е изплашило обаче? — попита Мортън тревожно. — Какво мисли той?
— Мисли, че е чул изстрели точно преди стадото да се подплаши. Ще отиде да погледне.
— Ще се свърже с приятелите си червенокожи — изсумтя Айзък. — Ще им каже къде могат да намерят хубави скалпове на бледолики.
— Аз пък мисля, че е смахнато! — възкликна Мортън войнствено. — Мисля, че трябва да се откажем и да престанем да гоним дивото.
Уплахата от препускащите бизони вероятно го беше изнервила, помисли си Джонсън. Видя как Мортън рови в калта, за да открие скицника си.
Малкия вятър го нямаше около час, после се върна в галоп.
— Едно лагер — каза и посочи на север. — При Кучешки поток. Две мъже, две или три кон. Едно огън. Не палатка. Много гилзи от карабина.
Отвори шепата си и в слънчевата светлина от нея изпаднаха няколко месингови гилзи.
— Проклет да съм! — възкликна Стърнбърг.
— Хората на Марш са — каза Коуп навъсено.
— Видя ли ги? — попита Мортън.
Малкия вятър поклати глава.
— Тръгнали много часове.
— Накъде са тръгнали?
Малкия вятър посочи на изток. Посоката, в която се движеха те.
— Значи ще ги срещнем пак — каза Коуп. Стисна юмруци. — Ще ми бъде приятно.
Лошите земи
Река Джудит, приток на Мисури, течеше от планините Литъл Белт и в нея се вливаха най-различни криволичещи потоци.
— В тези реки има дяволски добра пъстърва — каза Черпака. — Не че очаквам да се захванем с риболов.
Басейнът на река Джудит се състоеше от пущинаци, скални образувания, които заемаха странни за окото форми, мистериозни демони и дракони. Място на чудовища, както отбеляза Жабата.
Ръката му беше отекла и зачервена. Оплакваше се, че го боли.
Стърнбърг подхвърли, че Жабата би трябвало да бъде изпратен назад, във форт Бентън, та военният хирург да ампутира ръката му с помощта на уиски и трион за кости. Никой не го каза на Жабата обаче.
Скалните образувания в лошите земи около Джудит бяха огромни. Величествени скали — Коуп ги наричаше „разкрития“, — извисяващи се на десетки метри, на места повече от сто метра над главите им. С пастелни ленти от розов и черен камък, мястото притежаваше някаква поразителна, мрачна красота. Ала беше неприветлива земя — почти нямаше вода, почвата беше предимно солена, алкална, отровна.
— Трудно е да повярваш, че това е било голямо вътрешно езеро, заобиколено от блата — каза Коуп, докато се взираше в изваяните скали.
Коуп като че ли винаги виждаше повече от другите. Коуп, но също и Стърнбърг — обръгналият ловец на вкаменелости имаше набитото око на следотърсач от прериите и като че ли винаги знаеше къде да открие дивеч и вода.
— Тук ще имаме достатъчно вода — каза той. — Няма да имаме проблем с това. Ще имаме проблем с праха.
Въздухът наистина имаше алкален привкус, но никой не му обръщаше кой знае какво внимание. Непосредственият проблем беше да открият подходящо място за лагер близо до подходящо място за разкопки, а това не беше лека задача.
Придвижването на каруцата по терена — нямаше път или коловози — беше трудно, а понякога дори опасно.
Освен това се опасяваха от поява на индианци, защото наоколо имаше предостатъчно следи — от конски копита, изгаснали огнища, тук-там скелет на антилопа. Някои от огнищата бяха явно скорошни, но Стърнбърг проявяваше пълно безразличие — дори сиуксите не бяха достатъчно луди, за да се задържат в лошите земи дълго.
— Само откачен бял може да прекара цяло лято тук — засмя се той. — И само откачен богат бял може да прекара отпуската си тук! — И тупна Джонсън по гърба.
Два дни бутаха каруцата при изкачванията и я удържаха при спусканията, докато накрая Коуп не заяви, че са открили подходящо място за търсене на кости и могат да направят лагер възможно най-близо. Стърнбърг предложи върха на един хълм недалеч и избутаха каруцата нагоре за последен път, като кашляха заради прахоляка от колелата. Жабата, който не можеше да помага заради отеклата си ръка, попита: