Ако приказките изглеждаха безкрайни, отчасти това се дължеше на напрежението, което изпитваха бледоликите. Стърнбърг забеляза, че „не се интересуват особено от отговорите ни“. Скоро стана ясно, че знаят за Коуп, че са им казали, че не обича индианците и че е убил собствения си баща. Били получили съвет да го убият.
Коуп побесня, но сдържа гнева си. Усмихна се приятно и каза на другите:
— Виждате ли злодеянията и техниките на черния измамник, които най-после лъсват пред очите на всички? Аз тормозя ли Марш? Опитвам ли да спра напредъка му на всеки кръстопът? Завиждам ли му? Това ви питам. Това ви питам!
Вождовете виждаха, че Коуп е разстроен, и Малкия вятър побърза да ги увери, че има недоразумение.
Индианците настояваха, че няма недоразумение — Коуп им бил описан добре и вярно.
Кой им е казал тези неща за него, попита ги Малкия вятър.
Агенция Червен облак.
Агенция Червен облак е агенция на сиуксите.
Така е.
Сиуксите са ваши врагове.
Така е.
Как можете да вярвате на думите на враг?
Разговорът продължаваше още и още. Най-накрая, за да овладее гнева си или може би нервите си, Коуп започна да скицира. Нарисува вожда и портретът предизвика голям интерес. Вождът поиска рисунката и Коуп му я даде. После поиска писалката на Коуп. Коуп отказа.
— Професоре — намеси се Стърнбърг. — Мисля, че е по-добре да му я дадеш.
— Няма.
— Професоре…
— Е, добре. — Коуп подаде писалката.
Малко преди разсъмване разговорът се насочи към Жабата.
Повикаха някакъв друг вожд, много бледен и с безумен поглед. Името му беше Белия елен. Белия елен погледна Жабата, промърмори нещо и излезе.
След това индианците заявиха, че искат Жабата да остане в лагера, а другите да си отидат.
Коуп отказа.
— Всичко е наред — успокои го Жабата. — Ще съм нещо като заложник.
— Могат да те убият.
— Ако убият мен — каза Жабата, — почти сигурно ще убият и вас, малко след това.
В края на краищата Жабата остана, а другите си тръгнаха.
От лагера гледаха надолу към индианското селище. Съмваше. Воините започнаха да подвикват и да яздят в кръг. Запалиха голям огън.
— Горкият Жаба — каза Айзък. — Сигурно ще го изтезават.
Коуп се взираше през далекогледа, но димът скриваше всичко.
Индианците започнаха да пеят. Това продължи до девет сутринта, когато изведнъж престана.
Няколко воини се качиха на коне до лагера им и доведоха Жабата, също на кон. Видяха как Коуп мие изкуствените си зъби в тенекиена купа, останаха омагьосани и преди Жабата да слезе от коня, настояха Коуп да си сложи зъбите, почти като истински, и да ги свали пак.
Коуп го направи няколко пъти, като показваше контраста между ослепителна усмивка и зяпаща беззъба дупка. Индианците си тръгнаха много развеселени.
Объркан, Жабата ги проследи с поглед.
— Този вожд, Белия елен, направи магия с ръката ми — каза той. — За да я излекува.
— Болеше ли?
— Не, само размахваха пера над нея и припяваха. Обаче трябваше да изям някаква гадост.
— Каква гадост?
— Не знам, обаче беше ужасна. Сега съм много уморен.
Сви се под каруцата и спа дванайсет часа.
На следващата сутрин ръката на Жабата беше много по-добре. След три дни беше напълно излекувана. Индианците идваха всяка сутрин, за да видят Коуп.
И гледаха как Смешния зъб си мие изкуствените зъби. Често се въртяха в лагера, но не задигнаха нищо.
И много се интересуваха от това, което правят белите — търсенето на кости.
Костница
След като първоначалните проблеми се решиха, Коуп гореше от нетърпение да започне работа. Студентите го завариха застанал в сутрешния хлад да гледа към току-що огрените от слънчевата светлина скали недалеч от лагера. Изведнъж той се сепна и подвикна:
— Елате, елате! Бързо, това е най-доброто време за търсене.
— Търсене на какво? — попитаха студентите изненадани.
— Ей сега ще разберете. — Отведе ги до най-близката отвесна скала и посочи. — Виждате ли нещо?
Започнаха да се взират. Виждаха гола ерозирала скала, предимно сива на цвят, с розови и тъмносиви пластове, подчертани от слабата сутрешна светлина. И нищо повече.