Перспективата да се впрегне силата на електричеството беше последната тема — дори говореха, че можело да има електрическо осветление, което да осветява градските улици нощем. Казваха, че Едисон щял да има решение до една година. Междувременно можеха да се удивляват на други електрически чудеса, особено на странното устройство, наречено телефон.
Всеки посетил изложението виждаше тази странност, но малцина смятаха, че има някаква стойност. Джонсън беше от мнозинството, защото записа в дневника си: „Вече имаме телеграф, който дава връзка на всеки, който желае. Каква е допълнителната полза от комуникация с глас на големи разстояния е неясно. Може би в бъдеще някой ще поиска да чуе гласа на някой друг, който е далече, но едва ли ще има много кандидати. Аз лично смятам, че телефонът на мистър Бел е куриоз, който няма истинско приложение“.
Въпреки великолепните постройки и огромните тълпи не всичко в страната вървеше добре. Тази година трябваше да има избори и много се говореше за политика. Президентът Юлисис Грант беше открил Изложението, но дребният генерал вече не беше популярен. Управлението му беше белязано от скандали и корупция, а ексцесиите на финансовите спекуланти хвърлиха страната в една от най-тежките кризи в историята. Хиляди инвеститори на Уолстрийт фалираха. Западните фермери бяха съсипани от спада в цените, от студените зими и нашествията на скакалци. Индианските войни в териториите Монтана, Дакота и Уайоминг продължаваха да придават горчив вкус, поне за източната преса, а двете големи партии, демократите и републиканците, в кампаниите си обещаваха да се съсредоточат върху реформите.
За един млад човек обаче всичките тези новини — и добри, и лоши — бяха само вълнуващ фон в навечерието на голямото му приключение. „Изложението ми хареса — написа Джонсън, — обаче всъщност намирам всичко за отегчително цивилизовано. Погледът ми е отправен към бъдещето, към Големите равнини, към които ще се отправим. Ако нашите се съгласят да ме пуснат, разбира се“.
Семейство Джонсън живееше в една от красивите големи къщи на площад Ритенхаус във Филаделфия. Уилям не знаеше друг дом — пищна мебелировка, маниерна елегантност, прислуга зад всяка врата. Реши да каже на семейството си една сутрин на закуска.
В ретроспекция намираше реакцията на близките си абсолютно предсказуема.
— О, скъпи! Защо ти е да ходиш чак там!? — попита майка му, докато мажеше препечената си филийка с масло.
— Мисля, че е прекрасна идея — каза баща му. — Отлично!
— Но мислиш ли, че е умно, Уилям? — попита майка му. — Непрекъснато има проблеми с индианците, знаеш.
— Добре е да отиде, може би ще го скалпират — обади се по-малкият му брат, Едуард, който беше на четиринайсет. Той непрекъснато говореше такива неща и никой не му обръщаше внимание.
— Не разбирам какво те привлича в това — продължи майка му с тревожна нотка в гласа. — Защо искаш да отидеш? Няма никакъв смисъл. Защо вместо това не отидеш в Европа? Там е безопасно, ще се запознаеш с културата…
— Сигурен съм, че и тук ще е в безопасност — каза баща му. — Днес „Инкуайърър“ пише, че сиуксите са въстанали в Дакота. Изпращат генерал Къстър, за да се справи с тях лично. Няма да се бави дълго.
— Не ми се ще да те изядат — каза майка му.
— Да го скалпират, майко — поправи я Едуард. — Отрязват ти косата около темето, след като те убият, разбира се. Само дето понякога не си съвсем умрял и усещаш как ножът реже кожата ти чак до веждите…
— Не на закуска, Едуард.
— Ти си отвратителен, Едуард — каза сестра им, Илайза, която беше на десет. — Ще повърна от теб!
— Илайза!
— Ами така е, мамо. Той е отвратително същество.
— Къде точно ще бъдете с професор Марш, синко? — попита баща му.
— В Колорадо.
— Това не е ли близо до Дакота? — попита майка му.
— Не е много близо.
— Ох, майко, знаеш ли изобщо нещо? — обади се Едуард.
— Има ли индианци в Колорадо?
— Навсякъде има индианци, майко.
— Не питах теб, Едуард.
— Не мисля, че в Колорадо има враждебно настроени индианци — каза баща му. — Говорят, че мястото било хубаво. Сухо, не вали.
— Говорят, че било пустиня — поклати глава майка му. — И ужасно негостоприемно. В какъв хотел ще отседнете?
— Ще спим в палатки, най-вече.
— Чудесно — каза баща му. — Чист въздух и физически труд. Това дава живот.
— Ще спиш на земята при всичките онези змии, животни и насекоми? Това е ужасно — каза майка му.
— Лято сред природата, това е чудесно за млад човек — каза баща му. — В края на краищата болнавите хлапета в наши дни ги пращат на „палатково лечение“.