— Моля се — отговори Малкия. — По-добре и ти се моли. Защото ако Черния Дик ни спипа, ще ни избие до един.
Дилижансът стоеше неподвижен по средата на реката в червеникавата следобедна светлина. Морган Ърп лежеше на покрива и стреляше към дърветата на отсрещния бряг. Уайът се добра успешно до него и се скри сред боровете.
Почти веднага след това стрелбата като че ли поутихна — бандата на Къри сега имаше нов проблем, за който да се тревожи.
Откъм боровете се разнесе трясък на ловна пушка и измъчен, агонизиращ вик, който заглъхна в пълна тишина. След миг се разнесе още един гърмеж от ловна пушка и още един вик.
Тогава бандата на Къри престана да стреля по дилижанса. Някакъв глас извика:
— Не стреляй, Уайът! Моля те не стреляй!
И още един трясък.
А после няколко гласа на отсрещния бряг започнаха да си крещят един на друг, чуха се и галопиращи коне.
И настъпи тишина.
Морган Ърп почука по покрива на дилижанса и извика:
— Край! Отидоха си. Можете да дишате спокойно.
Пасажерите се надигнаха и заизтупваха дрехите си от прахоляка. Джонсън погледна навън и видя Уайът Ърп на отсрещния бряг, ухилен. Рязаната му ловна пушка висеше в ръката му.
Мина бавно през реката към тях.
— Първо правило на засадите в гората — каза. — Винаги тичай към стрелбата, не в обратна посока.
— Колко уби? — попита Джонсън. — Всичките ли?
Ърп пак се ухили.
— Николко.
— Николко?
— Гората тук е гъста. Не се вижда и на пет метра. Никога не бих ги открил из храсталаците. Знаех обаче, че са се пръснали в редица покрай брега и не се виждат един друг. Е, само гръмнах с пушката два-три пъти и изревах на умряло.
— Уайът наистина умее да издава страховити звуци — обади се Морган.
— Така си е — съгласи се Уайът. — И бандата на Къри се изплаши и побягна.
— Искаш да кажеш, че си ги заблудил!? — възкликна Джонсън. Странно, но чувстваше разочарование.
— Виж какво — каза Уайът Ърп, — една от причините все още да съм жив е това, че не си търся белята. Тези момчета не са кой знае колко бързи и имат развинтено въображение. Освен това обаче сега имаме по-голям проблем от бандата на Къри.
— Така ли?
— Да. Трябва да извадим дилижанса от реката.
— Това защо е проблем?
Ърп въздъхна.
— Момче, опитвал ли си някога да преместиш умрял кон?
Мина час, докато освободят животното от юздите и го избутат да се носи надолу по течението.
Джонсън проследи с очи тъмния труп, докато той не изчезна. С петте останали коня успяха да измъкнат дилижанса на песъчливия бряг. Вече беше почти тъмно, така че забързаха към Шеридан, където взеха нови коне.
Шеридан беше малко градче с петдесетина къщи, но като че ли всички излязоха да ги посрещнат, Джонсън с изненада видя, че се разменят пари.
Ърп прибра доста.
— Какво е това?
— Обзаложихме се дали ще се върнем — каза Уайът Ърп. — Аз самият заложих някаква сума.
— Ти за какво заложи?
Ърп само се усмихна и кимна към бара.
— Знаеш ли, ще е много мило, ако влезеш с мен и поръчаш по питие на всички.
— Мислиш ли, че трябва да пием във време като това?
— Няма да имаме проблеми, докато не стигнем Червения каньон — отвърна Ърп. — А съм жаден.
Червеният каньон
Стигнаха до град Къстър в десет вечерта. Нощта беше тъмна и Джонсън беше разочарован — нямаше да види най-известното място от Черните хълмове, укреплението Гордън на Френския поток.
Само година преди това, през 1875-а, първите миньори от групата на Гордън си бяха построили дървени къщи, защитени от триметрова ограда от забити в земята дървени трупи. Бяха навлезли в Черните хълмове в нарушение на договора с индианците, възнамеряваха да промиват златен пясък и да се пазят от червенокожите с укреплението си. Беше се наложило да се прати кавалерия от форт Ларами, за да прогони заселниците — в онези дни армията все още защитаваше договора с индианците. Укреплението бе изоставено.
Сега всички, дори в Къстър, говореха за нов договор с индианците.
Макар правителството все още да воюваше със сиуксите, цената на тази война беше висока — вече превишаваше 15 милиона долара, — а беше година на избори. Военните разходи и легитимността на правителствената позиция се оказаха горещи теми в кампанията във Вашингтон. Поради това Великият бял баща предпочиташе да приключи войната мирно и тихо, като сключи нов договор, и за тази цел правителствени преговарящи бяха договорили среща с вождове на сиуксите в Шеридан.