Когато оризовата паста изсъхна, поръси камъните с прахоляк, за да изглеждат достатъчно мръсни. До огъня съхнеха бързо. Най-накрая извади безценните кости от всичките десет сандъка и ги смени с камъните. Затвори сандъците внимателно и се постара да не оставя следи, че са били отваряни скоро.
Към пет следобед всичко беше готово. Всички фосили на Джонсън бяха надлежно увити в зебло, както бяха в сандъците, и скрити в конюшнята под купчина конски фъшкии. Там скри и лопатата. Скоро след това дойдоха Ърп и Марш. Марш се ухили на Джонсън.
— Очаквам това да е последната ни среща, мистър Джонсън.
— Надявам се — каза Джонсън толкова искрено, колкото Марш не би могъл да си представи.
Започнаха разделянето. Марш искаше да отворят и десетте сандъка и да огледа фосилите, преди да ги разделят наполовина, но Джонсън упорито отказваше.
Трябваше да разделят костите между него и Ърп и това трябваше да стане на случаен принцип. Марш замърмори недоволно, но се съгласи.
Някъде към средата на процеса Марш каза:
— Мисля, че е по-добре да погледна какво има в някой от тези сандъци, за да съм удовлетворен.
— Не възразявам — каза Ърп и погледна право към Джонсън.
— Аз обаче имам много възражения — каза Джонсън.
— О! И какви са те? — попита Марш.
— Бързам — отговори Джонсън. — Освен това…
— Освен това?
— Трябва да се свържеш с баща си — подсказа му Емили бързо.
— Да, баща ми — каза Джонсън. — Колко ти предложи професор Марш за твоя дял от камъните, Уайът?
— Двеста долара — отговори Уайът.
— Двеста долара!? Възмутително!
— Ти нямаш и толкова, струва ми се — каза Марш.
— Виж, Уайът — каза Джонсън. — Тук, в Ларами, има телеграф. Мога да се свържа с баща ми да ми изпрати пари и утре по това време ще мога да ти дам петстотин долара за твоя дял.
Лицето на Марш потъмня.
— Мистър Ърп, имаме договорка.
— Така е — каза Ърп. — Но ми харесва как звучат петстотин долара.
— Ще ти дам шестстотин — каза Марш. — Сега.
— Седемстотин и петдесет — каза Джонсън. — Утре.
Марш поклати глава.
— Мистър Ърп, мислех, че имаме сделка.
— Удивително е — каза Ърп — как нещата на този свят непрекъснато се променят.
— Обаче дори не си сигурен, че този млад човек може да дойде утре с парите.
— Подозирам, че може.
— Осемстотин — каза Джонсън.
Половин час след това Марш обяви, че е доволен да вземе дяла от костите на Уайът Ърп веднага и без да ги проверява срещу хиляда долара в брой.
— Искам обаче този сандък — каза изведнъж, когато зърна малкия X, надраскан отстрани. — Това означава нещо.
— Не! — извика Джонсън.
Марш извади револвера си.
— Изглежда, в този сандък има нещо, което е особено ценно. И ако смяташ, че животът ти също е особено ценен, което аз не смятам, Джонсън, предлагам да ме оставиш да взема този сандък без повече разговори.
Марш изчака да натоварят сандъците на каруца и с Джо Бенедикт потеглиха на север, към Дедуд, за да вземат останалите кости.
— Какви ги говори той? Какви останали кости? — попита Джонсън, когато каруцата се скри от очите им.
— Казах му, че сме оставили още петстотин килограма в Дедуд, скрити в китайския квартал, и че ти не искаш той да знае за тях — отговори Ърп.
— По-добре да се размърдаме — каза Джонсън. — Няма да стигне далече, преди да отвори някой сандък и да види, че е купил безполезни камънаци. И ще се върне бесен.
— Готов съм да тръгвам — каза Уайът Ърп, докато броеше парите. — Чувствам се много удовлетворен от резултата от пътуването.
— Има един проблем, разбира се.
— Трябват ти сандъци, за да замениш тези, които продаде — каза Ърп.
— Обзалагам се, че военният гарнизон има сандъци, предвид нуждите им от провизии.
След час разполагаха с десет сандъка, повече или по-малко с размерите на онези, които бе взел Марш. Джонсън изрови костите изпод фъшкиите и ги сложи в сандъците внимателно, но и бързо. Сандъкът, в който бяха драконовите зъби, отново беше отбелязан с X, което му се стори повече от добре.
След минути потеглиха за Шайен.
Ърп седеше на капрата с Малкия. Вътре мис Емили се вторачи в Джонсън.
— Е?
— Какво, „е“?
— Мисля, че проявих голямо търпение.
— Помислих си, че може да си момиче на Уайът — каза той.
— Момиче на Уайът? Откъде ти хрумна това нещо?
— Помислих си го.
— Уайът Ърп е мошеник и скитник. Този човек живее заради риска, хазарта, престрелките и други подобни глупави неща.