Винаги се разделяш с роман на Крайтън, негов филм или негово телевизионно предаване по-мъдър и ти се иска още. Тъй като всичко в работите му беше много щателно проучвано, човек не би могъл да не си мисли, че да, може би наистина динозавър може да бъде върнат към живот от ДНК, открита в добре запазен комар, или че наноботовете могат да действат интелигентно и независимо и да предизвикат хаос сред човешките си създатели и тяхната среда.
Работата му е уместна и увлекателна както винаги, както личи от огромния успех на франчайза „Джурасик Парк“ и новата екранизация на неговия класически филм „Западен свят“ от Ейч Би О.
Признаването на наследството на Майкъл е моя мисия от кончината му насам. Като създавах неговия архив, бързо си дадох сметка, че е възможно „Драконови зъби“ да се проследят до едно писмо от 1974 г. до куратора на отдела за палеонтология на гръбначните в Американския музей за естествена история. След като прочетох ръкописа, мога да кажа, че „Драконови зъби“ е „истински Крайтън“. Звучи с гласа на Майкъл, а в тъканта на тази епична история динамично са вплетени любовта му към историята, проучванията и науката. Почти четирийсет години след като Майкъл за първи път стигна до идеята за вълненията и опасностите в ранната палеонтология, историята все още звучи така свежо и забавно, както и тогава. „Драконови зъби“ беше много важна книга за Майкъл — предтеча на неговата „друга динозавърска история“. Публикуването й е чудесен начин да запознаем новите поколения читатели по света с Майкъл и ще истинско удоволствие за многобройните му почитатели навсякъде.
Издаването на „Драконови зъби“ беше положен с удоволствие труд и искам да благодаря на следните хора за помощта в това начинание: на моя творчески партньор Лорънт Бозеро, на Джонатан Бърнам, Дженифър Барт и на екипа на издателство „Харпър“, на Дженифър Джоел; и на Слоун Харис от ICM Partners, на забележителния екип от Michael Crichton Archives, Майкъл Шурман и Пейдж Дженкинс и, разбира се, на нашия любим син Джон Майкъл Крайтън-младши.
Шери Крайтън