Един студент попита боязливо:
— Кой има шпиони?
— Коуп, разбира се! — тросна се Марш.
Като чуха непознатото име, студентите се спогледаха озадачено, но Марш не забеляза. Започваше тирада.
— Господа, както и да ви предупреждавам за този човек, няма да е достатъчно. Професор Едуард Дринкър Коуп може да претендира, че е учен, но всъщност почти не се различава от обикновен крадец и човек, който наднича през ключалката. Не ми е известно някога да е спечелил нещо с честен труд, ако има как да го открадне. Този човек е долен лъжец и подлец. Бъдете нащрек.
Марш пухтеше, сякаш се бе уморил. Огледа купето.
— Някакви въпроси?
Нямаше никакви.
— Добре — каза Марш. — Само исках да изясня това. Ще научите повече, след като минем Чикаго. Дотогава — не говорете с непознати.
Озадачени, студентите се изнизаха от купето.
Един от тях, казваше се Уинслоу, знаеше кой е Коуп.
— И той е професор по палеонтология, в колежа Хейвърфорд, в Пенсилвания, струва ми се. С Марш някога били приятели, а сега са непримирими врагове. Както чух, Коуп опитал да открадне първите открити вкаменелости на Марш и след този случай двамата не се понасят. Освен това Коуп е ухажвал жена, за която Марш е искал да се ожени, и я е дискредитирал или поне е опетнил репутацията й. Бащата на Коуп бил богат квакер, търговец, и му завещал милиони, както научих. При това положение Коуп прави каквото си иска. Изглежда е и нещо като шарлатанин и подлец. Коварните трикове, до които прибягва, за да открадне това, което по право принадлежи на Марш, нямат край. Заради това Марш е толкова подозрителен — непрекъснато следи да не попадне на Коуп и негови хора.
— Нямах представа за тези неща — отбеляза Джонсън.
— Е, вече имаш — отвърна Уинслоу. Загледа се през прозореца към равните царевични ниви. Влакът бе излязъл от щата Ню Йорк, беше минал през Пенсилвания и сега беше в Охайо.
— Като гледам себе си — каза Уинслоу след малко, — не знам защо си тръгнал на тази експедиция. Никога не бих дошъл, ако не ме бяха накарали нашите. Баща ми смята, че след едно лято на Запад на гърдите ми „ще поникнат косми“. — Поклати замислено глава. — Боже. Аз само си мисля, че ме чакат три месеца лоша храна и мръсна вода, и гадни насекоми. И никакви момичета. Никакви забавления. Боже!
Все още изпълнен е любопитство за Коуп, Джонсън попита асистента на Марш, Белоус, сбръчкания преподавател по зоология. Белоус веднага стана подозрителен.
— Защо питаш?
— Просто ми е любопитно.
— Но защо конкретно питаш? Никой от другите студенти не е питал.
— Може да не им е интересно.
— Може би нямат причина да проявяват интерес.
— Това е същото — каза Джонсън.
— Така ли? — попита Белоус и го изгледа многозначително. — Питам те така ли е наистина?
— Ами така мисля — отговори Джонсън, — макар че не съм сигурен. Разговорът стана много объркан.
— Не ме иронизирай, млади момко — каза Белоус. — Може да си мислиш, че съм глупак, може да си мислиш, че всички ние сме глупаци, но те уверявам, че не сме.
И продължи да говори разпалено, с което още повече разпали любопитството на Джонсън.
Запис от дневника на Марш:
„Белоус съобщава, че студент У. Дж. е разпитвал за Коуп! Каква дързост, какво дебелоочие! Сигурно ни взема за глупаци! Много съм ядосан! Много! Много!!!!
Подозренията ни към У. Дж. очевидно потвърдени. Израснал във Филад. — корабите на баща му и т. н. — повече от ясно. Утре ще говоря с У. Дж. и ще подготвя сцената за следващите събития. Ще се погрижа този млад човек да не причинява повече неприятности".
Фермите на Индиана се нижеха покрай прозореца миля след миля, час след час, и унесоха Джонсън в усещането за монотонност. Подпрял брадичка на ръката си, миг преди да заспи, той чу гласа на Марш:
— Какво точно знаеш за Коуп?
Джонсън се сепна.
— Нищо, професоре.
— Добре, тогава ще ти кажа някои неща, които може би не знаеш. Той уби собствения си баща, за да получи наследството му. Знаеше ли го?
— Не, професоре.
— Уби го преди няма и половин година. Освен това мами жена си и осакати жена, която никога не му е сторила никакво зло — която го обожава всъщност, толкова заблудено е горкото създание.
— Изглежда пълен престъпник.
Марш го изгледа остро.
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ви, професоре.
— Освен това личната хигиена не му е силна страна. Този човек вони и е вечно мръсен. Но не искам да навлизам в лични нападки.
— Да, професоре.