— ДОСТАВЯНЕ! — изтрещя той.
Почти в същата секунда от черния сводест приземен вход на кулата бързо излезе нещо тъмно. Понесе се по склона надолу към тях сякаш плуваше, но пристигна твърде бързо за скоростта, с която се движеше. Представляваше матрак от елови клони, чиито иглички бяха все още свежи и зелени. И на този матрак лежеше Анджи, затворила очите си.
Матракът стигна до тях и се спусна на земята в краката на Джим.
— Анджи! — възкликна той, като се наведе над нея.
За момент го обхвана силен страх, но после видя, че тя диша равномерно и спокойно, сякаш просто спеше. Всъщност, докато я наблюдаваше, тя отвори очи и го погледна.
— Джим! каза Анджи.
Скочи на крака, обви ръце около покрития му с люспи врат и увисна на него. Сърцето на Джим се преобърна в гърдите му. Съвестта го загриза като трион, затова, че не бе мислил поече за нея през изминалите дни, затова, че не бе успял да дойде тук по-рано.
— Анджи… — промърмори нежно той. и тогава му хрумна нещо. — Анджи, откъде разбра, че това съм аз, а не някой друг дракон.
Анджи го пусна, погледна го и се засмя.
— Да разбера, че си ти! — възкликна тя. — Как мога да сгреша след цялото това време в главата ти…
Замълча изведнъж и се погледна надолу.
— О, отново съм в собственото си тяло. Така е по-добре. Така е много по-добре!
— Глава? Тяло? — съзнанието на Джим се колебаеше между два невероятни въпроса и накрая избра този, който звучеше по-зловещо. — Анджи, в чие тяло беше ти?
— В твоето, разбира се — отвърна тя, тоест бях в съзнанието, което се намира в твоето тяло или по-точно в тялото на Горбаш. Поне бях… освен ако сега не сънувам. Не, ето ги и всички тях, точно както трябва — Брайън, Дафид, Даниел и останалите.
— Но как и възможно да си била в съзнанието ми? — попита Джим.
— Тъмните сили или както се наричаха, ме сложиха там. Отначало не разбрах. Веднага след като Брай ме донесе тук, ми се приспа и легнах върху тези елови клони. Следващото нещо, което помня, е, че бях в главата ти и виждах всичко, което става. Можех да кажа какво си мислиш и почти можех да ти говоря. Отначало ми хрумна, че е станало някакво объркване или че може би Гротлоуд се е опитал да ни върне и този път ни е смесил заедно. После разбрах.
— Разбра?
— Тъмните сили ме бяха сложили там.
— Тъмните сили? — попита Джим.
— Разбира се — отвърна спокойно Анджи. — Надяваха се толкова силно да желая спасението си, че да се опитвам да те подтикна да дойдеш сам тук, в Прокълнатата кула. В просъница ми се стори, че чух как някакъв друг глас говори на Брай за начините, с които ще те накарат да тръгнеш след мен без помощта на придружители.
— Откъде са знаели? — намръщи се Джим.
— Нямам представа, но знаеха — отвърна Анджи. — Така че когато си спомних това, не ми бе трудно да се досетя кой ме е сложил в съзнанието ти и защо. Както казах, не можех точно да ти говоря, но можех да те накарам да се чувстваш тъй, както аз се чувствах, като ти влияя умствено достатъчно силно. Помниш ли когато Брайън ти каза, че трябва да получи разрешението на Джеронд, за да стане твой Придружител и че двамата ще трябва първо да отидете до замъка Малверн? Нали помниш как внезапно почувства вина, че се отдалечаваш от кулата и от мен. Е, това бях аз, в твоето съзнание. Току що се бях събудила там и не разбирах нищо. После ми хрумна, че би се оказал в голяма опасност, ако продължиш сам към кулата, след като Каролинус е настоял първо да събереш придружители, и си спомних какво бях чула, докато заспивах. Свързах двете неща и спрях да желая да дойдеш тук, за да ме спасиш. В момента, в който го направих, можех да кажа, че мисълта да придружиш Брайън до замъка Малвърн ти се стори по-приемлива.
Тя спря да говори. Джим я гледаше втренчено, изпълнен с толкова много въпроси, че не можеше да реши какво иска да я попита най-напред. Сега, когато му остана време да обърне внимание, забеляза, че Анджи очевидно е пораснала при телепортирането си в този свят. Бе преценил Даниел като висока, но сега видя, че Анджи бе колкото нея. Не че така изглеждаше по-лошо. Напротив…
Каролиняс цъкна с език.
— Две съзнания в едно тяло — рече той като поклати глава. — Много странно! Много! Дори за Тъмните сили, това е излагане на риск. Може да бъде направено, естествено, но…