— Но чакайте! — Джим бе възвърнал гласа си. — Анджи, ти каза, че Горбаш също е бил в моето съзнание? Как е възможно?
— Не зная, но беше — отговори Анджи. — Той вече се намираше там, когато аз влязох. Все пак не можех да общувам с него. Ти някак си го беше заключил.
Джим потрепери вътрешно. Сега, когато Анджи разкри, че Горбаш е бил другото съзнание в главата му, той усети силно присъствието на първоначалния притежател на драконското тяло. Горбаш явно се бе върнал в собствената си глава в момента, когато Джим, останал сам с Анджи в драконската пещера, бе съборен от невидима сила. Сега можеше ясно да почувства Горбаш, който се мъчеше отново да вземе контрол над собственото си тяло.
— Три! — възкликна Каролинус, втренчен в Джим.
— Какво значи „заключен“? — попита Джим Анджи, като усети угризение на съвестта към дракона.
— Не знам как да го опиша по друг начин — отговори Анджи. Ти някак си потискаше съзнанието му с твоето — това е най-доброто обяснение, което мога да ти дам. Изобщо не виждах, както разбираш, просто чувствах това, което става. Горбаш не можеше да направи нищо, освен когато ти се разтройваше емоционално и го забравяше за момент.
— Три! — повтори Каролинус. — Три съзнания в един череп! Това вече е извън предела, Тъмни сили или който и да е друг! Ревизионен отдел, записвате ли всичко това…
— Не е по тяхна вина — каза гласът от нвидимия въздух.
— Не е…
— Не по вина на Тъмните сили, Горбаш е бил там — обясни Ревизионният отдел. — Те наистина преместиха съзнанието на Анджи при съзнанието на Джеймс, но отговорността за присъствието на съзнанието на Горбаш е извън обсега на нашия отдел.
— А! Объркана ситуация? — попита Каролинус.
— Несъмнено. Голяма каша. Така че, ако започнеш да оправяш нещата колкото може по-скоро…
— Разчитайте на мен — каза магьосникът. Обърна се към Джим и Анджи. — Добре. Какво искате? Да ви изпратя и двамата обратно?
— Точно така — отговори Джим. — Да вървим.
— Много добре — рече Каролинус. Погледна към Анджи. — И ти ли искаш да се върнеш?
За момент, преди да отговори, тя вдигна очи към Джим.
— Искам това, което иска Джим.
Джим се втренчи в нея ужасен.
— Що за отговор е това? — попита той. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид това, което казах — отвърна Анджи с нотка на упоритост в гласа си. — Искам каквото искаш и ти — това е всичко.
— Е, аз искам да се върна, естествено. Току-що го казах.
Тя се извърна.
— Много добре — съгласи се Каролинус. — Елате двамата тук, до мен…
— Чакай! — прекъсна го Джим. — Изчакай само минутка.
Обърна се с лице към Анджи.
— Какво става? — попита той. — Разбира се, че се връщаме в къщи. Какво друго можем да сторим? Нямаме избор!
— Разбира се, че имате избор — каза Каролинус раздразнено.
Джим погледна към магьосника. Старият човек изглеждаше уморен и сърдит.
— Казвам, разбира се, че имате избор! — повтори Каролинус. — Сега кредитът ви в Ревизионния отдел е достатъчен, за да се върнете. Можете да го използвате целия, за да си отидете, или да останете и да спестите част от него, което ще ви помогне да си устроите новия живот тук. Зависи от вас. Решавайте, това е всичко!
— Остани, Джеймс — бързо каза Брайън. — Малънконтри може да бъде твой, твой и на лейди Анджела, както обещахме по-рано. Заедно, нашите две имения и семейства ще бъдат твърде силни за който и да е враг.
Ара изръмжа с безмълвен звук. Но когато Джим го погледна, той се извърна.
Джим се обърна отново към Анджи. Чувстваше се напълно объркан.
— Ела — каза Анджи, като сложи ръка на масивното му драконско рамо. — Нека се поразходим и да поговорим за минутка.
Поведе го настрани от пътя. Спряха пред водата на ръба на сушата и Джим чу плисъка на малките вълнички в брега. Погледна надолу, в лицето й.
— Наистина ли знаеше всичко, което и аз знаех? — попита той.
Тя кимна.
— Всичко, което знаеше и си мислеше!
— Хмм — Джим си припомни една-две свои случайни мисли за Даниел.
— Ето защо смятам, че трябва да помислиш върху това.
— Но ти какво мислиш? — настоя той.
— Казах какво мисля. Искам това, което искаш и ти. Но ти какво искаш?
— Ами разбира се, искам да се върна към цивилизацията. Мисля, че и двамата желаем това.
Анджи отново не каза нищо. Беше много досадно. Втренчила се в него, тя като че ли принуждаваше думите му да увисват неподвижно във въздуха пред него.
— Хмм — изръмжа той на себе си.
Бе смешно, мислеше си Джим, да се предположи, че би желал друго, освен да се върне. В Ривъроук го чакаше работата му, а рано или късно щяха да намерят къде да живеят… е, нямаше да е дворец, но щеше да е поне стая с бокс. А по-късно, когато и двамата получеха преподавателски постове, можеха да се преместят в нещо по-добро. Междувременно там имаха и всички блаженства на цивилизацията — доктори, зъболекари, счетоводители, които да изчисляват сметките им, свободно време всяко лято, през което да правят каквото искат…