— КАКВО? Млъквай, блатен дракон! — избумтя Горбаш.
Секо отскочи внезапно и се приземи нос в нос срещу Горбаш, който инстинктивно се изправи назад.
— Няма да млъкна! — изрева Секо. — Не трябва да млъквам! Аз съм добър, колкото и всеки друг дракон, блатен или не.
— Блатен дракон, предупреждавам те… — започна Горбаш, като застрашително изви криле и зина челюсти.
— Не ме плашиш! — извика Секо. — Повече не ме плашиш! Собственият ти правуйчо ме научи, че не трябва да се кланям на всеки. Смърт пред безчестие! Току-що се бих до смърт с дракон, голям колкото теб. Е, във всеки случай помогнах на вуйчо ти да го победи. Той не ме уплаши и ти не ме плашиш. Не си направил нищо, освен да се разхождаш с тялото на Горбаш, което Джим е използвал. Но ще се перчиш през следващите сто години и ще разказваш как си се бил със страшилище. Добре, прави го, но не се опитвай да ми заповядваш. Ще ти откъсна крилете!
И Секо изръмжа под самите зъби на по-големия дракон.
Горбаш наклони глава, изглеждаше разколебан.
— Да, и още нещо! — добави Секо. — Трябва да се засрамиш! Ако правуйчо ти беше жив, със сигурност щеше да ти го каже. Той бе истински дракон! Ти си само един от онези дебели пещерни гущери. Джеймс те направи известен, а всичко, с което отвръщаш, е да се оплакваш…
— Ха! — възкликна Горбаш, но не със същата сила, с която бе говорил преди това. Извърна се от Секо към останалите. — Не трябва да ме тревожи това, което един блатен дракон мисли. Вие, останалите бяхте наоколо и видяхте какво върши този джордж, присвоил тялото ми…
— И добре е направил! — рязко го прекъсна Даниел. — Нямаш вид на някой, на когото бих се доверила в бой срещу страшилище.
— Аз…
— Горбаш — каза Ара строго, — никога не си бил много умен…
— Но аз…
— Няма да стоя и да слушам как клеветят сър Джеймс — заяви Брайън. — Лицето на рицаря бе застинало и потъмняло. — Още една твоя дума, дракон срещу този добър рицар и галантен джентълмен и днес ще използвам повторно изкривената си от червея сабя.
— Аз ще ти помогна! — добави Секо.
— Достатъчно! — отсече Каролинус. — Дракони, рицари… мислите си, че на този свят няма друго, освен битки, та всички сте готови да се биете при най-малкия повод. Стига вече! Горбаш, още една твоя дума и можеш да станеш бръмбар, все пак.
Горбаш рухна изведнъж. Тупна на хълбоци и започна да издава задавени звуци.
— Не е нужно да ревеш! — каза Даниел малко по-меко. — Просто недей да ходиш насам-натам и да говориш глупости като тези.
— Но вие не знаете! — изстена Горбаш с басовия си глас. — Никой от вас не знае. Никой от вас не разбира какво значи това. В един момент си броя диаман… чистя си люспите, а в следващия съм в някаква малка магьосническа стая над земята и оня джордж… не знам дали беше магьосникът или не, се надвесва над мен. Естествено, изправям се, за да го разкъсам, но имам само някакво джорджовско тяло, без никакви нокти, да не говорим за зъбите… И много други джорджи идват и се опитват да ме хванат, но аз се отскубвам и се измъквам от този голям замък и някакви джорджи, облечени в синьо, с палки ме притискат и единият ме удря по главата с малката си палка. Тази джорджовска глава, която имах не можа да издържи дори такъв слаб удар. Следващото нещо, което помня, е, че съм пак в собственото си тяло, но този джордж, наречен Джеймс, е вече там и непрекъснато ме изтиква така, че не мога да направя нищо, освен ако е толкова зает, че почти да ме забрави. Не мога да сторя нищо, дори когато спи, защото тогава и тялото заспива и аз също трябва да заспя. Оня случай в хана, когато пихме малко вино, е единственият път, когато се освободих и ако не бях толкова гладен и жаден…
— Горбаш — прекъсна го Каролинус, — достатъчно.
— Достатъчно? О, добре. — Горбаш преглътна и млъкна. — Като говорим за вино, магьоснико — Брайън с леко прегракнал глас се обади в тишината, — можеш ли да направиш нещо? Вече втори ден откакто никой от нас не е ял. И от вчера не сме пили, а за пиене няма нищо дори сега, освен прясната вода от езерцата.
— Освен това, ако не друго — дочу се ясният глас на Даниел от мястото, където тя все още седеше до стрелеца, — Дафид се нуждае от подслон и топлина за през нощта и не е в състояние да върви. Не може ли твоят Ревизионен отдел да направи нещо за Дафид след всичко, което той направи за него?
— Кредитът му е в друга област — обясни Каролинус.
— Виж — намеси се Джим, — каза, че ако реша да остана, ще имам някакъв кредит в Ревизионния отдел, дори след пренасянето на тялото ми тук. Нека използваме част от него, за да получим храна, пиене и подслон за всички.