Замаян, Джим бе въведен в хана непосредствено след Даниел и Дафид, когото отнесоха внимателно и завиха в най-удобното легло, за да се възстановява под грижите на Даниел. В една от стаите Джим навлече няколко дрехи, донесени от склада в избата на хана. Накрая, богато облечен, се появи навън заедно с Анджи, за да види, че вече са поставени маси с пейки, отрупани за пиршество.
Докато бяха стояли вътре, залезът бе угаснал напълно и сега се спускаше нощта. Около тях върху високи поставки пламтяха големи факли и в ранната нощ пресъздаваха атмосферата на топла пещера. Пламъците им пукаха и искряха около дългата маса и пейките от двете й страни. Плотът на самата маса се закриваше от печено месо, плодове, сирена и от други разнообразни храни; на отсрещния й край имаше голяма, вече разпечатана бъчва с вино, а пред нея — съдове за пиене с различна големина, за хора и дракони.
— Браво! — зад Джим се чу сърдечният глас на Брайън. Двамата с Анджи се обърнаха и видяха, че рицарят излиза от хана с поглед, закован в масата. — Съдържателят изпрати да кажат на Джеронд, че сме тук. Тя ще дойде при нас след малко. Дик наистина ни е натъкмил добре, а сър Джеймс?
Брайън също се бе преоблякъл. Беше свалил бронята и сложил пурпурночервена мантия, която Джим не бе виждал никога преди. Джим подозря, че той също се е възползвал от склада с дрехи в хана. В халата, пристегнат около тясната му талия от широк златотъкан колан, на който висеше нож в златна кания, бродирана с бели конци, сър Брайън Невил Смит изглеждаше величествено. Видът му напомни на Джим за собствената му непригодност към този свят.
— Брайън — започна неловко той, — трябва да ти кажа нещо. Разбираш ли, аз в действителност не съм много вещ в употребата на сабя и щит, копие или други такива оръжия. Не знам доколко ще съм ти полезен като приятел сега, когато оставам. Дори не съм трениран за живота, който водиш. Не е като да съм в драконското тяло на Горбаш със силните му мускули…
Брайън се усмихна.
— Е, сър Джеймс — каза той, — за мен ще е наистина удоволствие сам да те обуча в майсторската употреба на оръжие и във всичко останало, което подобава на джентълмен от твоята класа. Колкото до мускулите, ще е странно, ако мъж с твоите размери и сила не може да стане човек на действието.
— Размери?… — Когато повтори думата, Джим проумя какво е имал предвид Брайън от известно време насам, всъщност откакто съзнанието на Джим се бе върнало в собственото му тяло.
До този момент не му бе обръщал истинско внимание. Беше видял, че Анджи е пораснала при пренасянето си в този свят. Но след като сега се сравни с Брайън, установи, че пред него рицарят прилича на недоразвит младеж.
Започваше да разбира.
Бе забравил едно нещо или всъщност няколко неща — големината на броните от Средновековието, които бе виждал по музеи, проектите за средновековни лодки, сгради и мебели… През средните векове обикновената височина на мъжете и жените в Европа е била много по-малка отколкото през двайстия век… В своето време и в собствената си среда Джим бе средно висок. Тук беше великан.
Отвори уста, за да обясни това, но преди да успее да продума, усети как Анджи му стисна ръката. Зад Брайън от хана излизаха останалите — Даниел и Джилс о’Лоуд, следвани плътно от Каролинус и двамата синове на съдържателя Дик, които носеха дървени подноси и чаши. Масивните силуети на Горбаш и Секо също чернееха в тъмнината, откроени от светлината на факлите. Сега се появи и Ара и се присъедини към тях. На счупения крак на вълка имаше чиста, нова шина.
— Съдържателят казва, че всичко е готово — изръмжа той.
— Слава на Бога! — рече Джилс. Безизразното лице на разбойническия главатар бе изкривено в невиждана мимика на рядка усмивка. — Защото кълна се, че там за малко щяхме да се провалим заради липсата на добра храна и пиене.
— Амин! — рече Брайън и леко накуцвайки ги поведе към масата. — Заемете места, приятели и нека всички бъдем весели, защото в живота ни има достатъчно болка и не трябва да ни липсва желание да се насладим на това удоволствие, което истински заслужихме.