— От друга страна — провикна се бързо Джим, — ако се отнасяме с нея добре и я пазим — и го пазим, искам да кажа като заложник, можем да накараме джорджите да направят каквото пожелаем…
— Не! — изрева Брай. — Това си е моят джордж. Няма да търпя…
— В името на опашката и крилата ми! — чудовищната мощ, с която извика Смъргол, прекъсна другия дракон. — Общество ли сме ние или сбирщина от блатни дракони? Ако този джордж е наистина принцеса, която можем да използуваме, за да накараме бронираните джорджи да спрат да ни преследват навсякъде, тогава той е собственост на обществото. О, да, аз виждам как в очите на някои от вас все още се таи жаждата за злато, но спрете и помислете — може би жаждата за живот е нещо по-силно. Колцина от вас тук биха се изправили срещу един-единствен джордж с черупка и прицелен рог? А? Премного сме патили. Момчето има ценно предложение — изненадвам се, че сам не се сетих. Но одеве него го сърбеше носът, а не мен. Него. Гласувам да задържим джорджа като заложник, докато младият Горбаш разбере колко е ценен за другите джорджи. Какво ще кажете?
Отначало бавно, а после с растящ ентусиазъм обществото на драконите гласува за предложението на Смъргол.
Брай се разяри неописуемо, в продължение на четиредесет секунди кле безспир с почти пълен глас и с трясък напусна събранието. Като видяха, че вълнението утихна, останалите членове на обществото започнаха да се оттеглят.
— Хайде, момче — изпухтя Смъргол, като го поведе към клетката и я покри отново с гоблена. — Вдигни това нещо там. Внимателно! Не много рязко. Не искаш да раздрусаш джорджа прекалено силно, нали? Сега ме следвай. Ще го качим в една от горните пещери, която извежда към ръба на скалата. Джорджите не могат да летят, така че там е достатъчно сигурно. Можем дори да го пуснем от клетката, за да има светлина и въздух. Джорджите имат нужда от това.
Като вдигна клетката, Джим последва стария дракон нагоре по няколко виещи се тунела, докато се оказаха в малка пещера с тесен — според техните стандарти, отвор, през който влизаше оскъдно количество въздух.
Джим постави клетката на земята, Смъргол изтъркули един голям камък и блокира входа, през който бяха влезли. Джим пристъпи към ръба на скалата, за да огледа наоколо.
Дъхът му секна при гледката, която се разкри — назъбени чукари, от които го деляха тридесетметрови отвесни скали.
— Е, Горбаш — каза Смъргол, като се приближи зад него и приятелски провеси опашка върху бронираното рамо на младия дракон. — С тези приказки си докара работа. Сега, момчето ми, не искам да се обидиш от това, което ще ти кажа.
Той прочисти гърлото си.
— Истината е, че — започна Смъргол, — да си остане между нас, както знаеш, не ти сече много умът. Всичките ти скитания по повърхността и общуването ти с тази лисица, вълк или какъвто е твой приятел въобще не беше правилен метод на възпитание за един подрастващ дракон. Може би трябваше да ти забраня, но ти си последният от нашия род и аз… е, докато беше малък, мислех си, че няма да ти навреди, ако ти позволя малко удоволствия и свобода. Винаги съм те защитавал пред другите дракони, разбира се, защото кръвта вода не става, но мисленето наистина не е силата ти.
— Може би съм по-умен отколкото предполагаш — рязко каза Джим.
— Хайде, хайде, не се засягай. Това е само между теб и мен, насаме. Не е срамно за един дракон да е глупав. Все пак е пречка в днешно време, когато джорджите се научиха да правят брони и дълги остри рога и жила. Но това, на което искам да ти обърна внимание, не бих признал на никой друг дракон. Ако е съдено да оцелеем, рано или късно ще трябва да установим някакви взаимоотношения с джорджите. Тази постоянна война изглежда не намалява много броя им, а прорежда нашите редици. О, не разбираш, не знаеш какво значи тази дума…
— Знам я, естествено.
— Изненадваш ме, момчето ми — Смъргол го погледна учудено. — Какво означава тогава? Кажи ми!
— Унищожаване на значителна част от…" — това означава.
— В името на праисторическото яйце! Може би не си безнадежден все пак. Това, което исках да ти втълпя, е колко е важна мисията ти, а също какви опасности крие. Не рискувай, племеннико. Ти си единственият оцелял мой роднина и с цялото си доброжелателство ти казвам, че независимо от силата ти който и да е джордж с малко опит ще те разсече на парчета за не повече от час.
— Така ли мислиш? Може би ще е по-добре да се скрия и изобщо да не се показвам…