— Безумно е наистина — каза Джим. — Не може да бъде. Как ще научим напълно непознат език ей така?
— Ох, не знам — отговори Анджи. — Би могло да стане в случай на субективно пренасяне, каквото представлява идването ни тук. Сигурно общите закони на това място са различни и съществува само един език, така че, когато говориш в този свят или каквото е, мислите ти автоматично излизат на единствения възможен език.
Джим се намръщи.
— Не ми е ясно — каза той.
— Май че и на мен. Както и да е, няма значение. Важното е, че можем да се разбираме помежду си. Как те нарече …другият дракон?
— Горбаш. Изглежда, че това е името на праплеменника му, в чието тяло се намирам. Той се казва Смъргол. Очевидно е почти на двеста години и е с голям авторитет пред другите дракони. Но да оставим това. Трябва да те изпратя обратно, което значи, че първо се налага да те хипнотизирам.
— Накара ме да обещая, че никога няма да позволя да ме хипнотизират.
— То беше друго. Това е спешен случай. Сега да намерим нещо, на което да сложиш ръката си. Ето тази скала ще свърши работа. Стъпи тук.
Той посочи нестабилен каменен къс, един от многото в пещерата. Стигаше горе-долу до кръста на Анджи. Тя се приближи към него.
— Сега — каза Джим — сложи ръката си отгоре, все едно, че е маса. Точно така. Концентрирай се, че си обратно в лабораторията на Гротуълд. Ръката ти олеква. Издига се, издига се…
— Защо ме хипнотизираш?
— Анджи, моля те, концентрирай се. Ръката ти олеква. Издига се. Олеква, издига се, издига се. Олеква. Издига се…
— Не — каза Анджи категорично, като свали ръка от камъка. — Не олеква. И няма да бъда хипнотизирана, докато не разбера какво става. Какво ще последва, ако ме хипнотизираш?
— Можеш напълно да се концентрираш, че си в лабораторията на Гротуълд и така отново да се появиш там.
— А какво ще се стане с теб?
— О, тялото ми е там, така че в първия момент, в който не искам да съм на друго място като това тук, автоматично ще се върна в него.
— Но това означава, че си просто безтелесен дух. Сигурен ли си, че можеш да се върнеш толкова лесно, след като си в друго тяло — на този дракон?
— Е… — Джим се колебаеше. — Разбира се, че съм.
— Разбира се, че не си! — каза Анджи. Изглеждаше объркана. — Аз съм виновна за всичко.
— Ти? За това? Естествено, че не. Гротуълд е…
— Не — прекъсна го Анджи, — вината е моя.
— Казвам ти, че не е. Може би не е дори и на Гротуълд. Вероятно в уредите му е възникнала някаква повреда, поради което ти се пренесе заедно с тялото, а аз бях проектиран в тялото на Горбаш вместо напълно да се телепортирам.
— Уредите му не са се повредили — натърти Анджи. — Той просто се втурна напред както винаги и експериментира, без да е наясно какво прави. Затова вината е изцяло моя. Познавах го що за човек е, но не ти казах, понеже имахме нужда от допълнителни средства, а знаеш какъв си.
— Съм какъв? Не — раздразнено каза Джим, — какъв съм?
— Щеше да се сърдиш и безпокоиш, че ще се случи нещо и с право. Когато работи с уредите си, Гротуълд е също като дете с лъскава играчка, въпреки научната си степен. Както и да е. Разбрахме се.
— Добре — каза Джим с облекчение. — Сега просто сложи пак ръката си върху камъка и се отпусни…
— Не това имах предвид — отвърна Анджи. — Искам да кажа, че в никакъв случай няма да се върна без теб.
— Но аз мога да се върна веднага щом поискам да не съм на друго място.
— Опитай.
Джим опита. Затвори очи и си каза, че вече не иска да бъде другаде освен обратно в собственото си тяло. Отвори отново очи и видя Анджи да стои и да го наблюдава, а около тях бяха стените на пещерата.
— Видя ли? — каза Анджи.
— Как мога да искам да съм на друго място, след като ти си още тук? — попита Джим. — Трябва безопасно да се върнеш в нашия свят, за да мога да поискам.
— И да те изоставя сам тук, без да знам дали някога ще успееш? А и Гротуълд няма и най-малката представа как ме е телепортирал отначало и как може отново да ме изпрати тук. О, не.
— Добре, кажи тогава какво друго ни остава.
— Мисля — задълбочи се Анджи.
— За какво?
— За онзи магьосник, за когото говореше другият дракон. Магьосникът, с когото щеше да започнеш преговори за мен.
— А, за него — каза Джим.
— Точно така. Знаеш, че тези джорджи — хората, които живеят тук, никога не са чували за мен. Първото нещо, което ще направят, когато магьосникът им предаде за мен, е да се разтърсят дали не липсва някой от техните познати — и няма да открият такъв. След като не съм един от тях, не е необходимо да влизат в преговори с драконите, за да ме върнат, а още по-малко да правят отстъпките, които иска правуйчо ти.