Изведнъж гласните му струни сякаш се парализираха. Не бе в състояние да каже нито дума повече.
— …за да сме сигурни — намеси се бързо Каролинус, вклинвайки се в тишината, настъпила след бързото и неочаквано замлъкване на Джим, — че този въпрос засяга всички ни. Както обясних на Горбаш, положението е вече достатъчно неприятно и без да го влошаваме. Нали, Горбаш?
Хвърли остър поглед към Джим.
— Трябва да внимаваме, за да не стане още по-лошо, нали? Не искаме да скъсаме и без това изтънялата нишка на събитията. В противен случай може да не съм в състояние да окажа каквато и да е помощ.
Джим установи изведнъж, че гласните му струни отново са свободни и могат да функционират.
— А? А… да — каза той малко пресипнало.
— За да сме сигурни — повтори с равен глас Каролинус. — Горбаш зададе правилен въпрос. Къде е отнесъл Брай този така наречен джордж?
— Никой не знае — отговори Смъргол. — Помислих си, че може би ти ще откриеш, магьоснико.
— Разбира се. Седем килограма злато, моля.
— Седем килограма? — старият дрякон видимо се олюля. — Но, магьоснико, мислех, че искаш да ни помогнеш. Мислех, че ти… Нямам седем килограма злато. Много отдавна изядох и изпих съкровището си.
Разтреперан се обърна към Джим.
— Хайде, Горбаш, няма смисъл. Ще трябва да оставим надеждата, че ще намерим джорджа…
— Не! — изкрещя Джим. — Слушай, Каролинус. Ще ти платя. Ще взема от някъде седем килограма…
— Момче, болен ли си или какво — Смъргол беше поразен. — Това е само първоначалната му цена. Не бъди толкова припрян.
Той се обърна към магьосника.
— Може би съм в състояние да изцедя един-два килограма, магьоснико — каза той.
Пазариха се като продавачки на риба в продължение на няколко минути, докато Джим седеше и трепереше от нетърпение. Накрая свършиха с цена от два килограма злато, половин килограм сребро и един голям напукан изумруд.
— Дадено — каза Каролинус.
Той измъкна малко шишенце от дрехите си и тръгна към басейна. Приближи се до долната част на фонтана и го напълни до половината. После отново се върна и започна да търси из меката трева около една от цветните лехи, докато намери оголено пясъчно петно между нежните зелени стръкчета. Наведе се и двата дракона изкривиха вратове от двете му страни, за да гледат.
— Тихо, сега — предупреди Каролинус — ще направя опит с бръмбар-вестител, а те много лесно могат да бъдат разтревожени. Не дишайте.
Джим спря дъха си. Каролинус наклони щищенцето в ръката си и една капка падна върху пясъка, като издаде единствен кристален звън — тинк! Джим видя как светлият пясък потъмнява, докато влагата попива в него.
В първия момент нищо не се случи. След това мокрият пясък се пропука, разтвори се и тънка струя сух светъл пясък бликна отдолу във въздуха. Част от него се натрупа около една вдлъбнатина, която потъна и се превърна в уголемяваща се дупка; приличаше на вход на мравуняк. От време на време се показваха мърдащите черни крачета на насекомо, които бързо ровеха. След секунда ровенето прекъсна и настъпи моментна тишина, после един странен черен бръмбар се промуши наполовина през дупката, спря и ги погледна. Предните му крака се размахаха във въздуха и тънък писклив глас долетя до ухото на Джим като звук от спукана грамофонна плоча, повтарящ едно и също по лоша телефонна връзка.
— Отиде в Прокълната кула. Отиде в Прокълнатата кула. Отиде в Прокълнатата кула.
Бръмбарът спря внезапно, мушна се навътре и започна, изхвърляйки пясък, да запълва дупката.
— Не бързай толкова! — отсече Каролинус. Позволил ли съм ти да си тръгнеш? Има и други неща освен да си бръмбар-вестител, например има и слепоци. Върни се веднага, сър!
Пясъкът бликна във въздуха още веднъж. Бръмбарът се появи пак и предните му крака се размахаха разтревожено.
— Добре, добре, говори — каза Каролинус. — Ами нашият млад приятел тук?
— Придружители — изкърца бръмбарът-вестител. — Придружители! Придружители!
Отново изчезна от погледите им. Пясъкът пак започна да се изравнява и след няколко секунди земята изглеждаше така, сякаш никога не е била докосвана.
— Хмм — промърмори замислено Каролинус. — Значи, Прокълнатата кула — там е отнесъл тоя Брай девицата.
Смъргол шумно прочисти гърлото си.
— Това е разрушената кула, на запад в тресавището, нали магьоснико? — попита той. — Я-а, ами според слуховете това е мястото, от което е дошла майката на моето страшилище Гормли Кийп. Същото място, където се е стоварило проклятието върху блатните дракони преди петстотин години.
Каролинус кимна. Очите му се скриха зад гъстите му побелели вежди.