— Не могат — прекъсна го Каролинус. — С отвличането на дамата, те са се претоварили и са станали по-уязвими. Ако не се отнасят с нея добре, всички, които са против тях — хора, дракони и зверове — ще се обединят и ще им се опълчат. Тук съществуват правила и колкото е сигурно, че ти ще загубиш в случай че й се притечеш на помощ веднага, толкова е сигурно и тяхното поражение, ако навредят на своя заложник!
Джим започна да се отказва от твърдото си намерение да тръгне веднага след Анджи. Спомни си, че одеве бе решил да открие системата, по която действа този свят. Ако Каролинус бе прав, а той се оказа много убедителен оратор…
— И си сигурен, че нищо няма да й се случи, ако не отида в кулата веднага? — попита Джим.
— Със сигурност ще й се случи, ако наистина отидеш веднага.
Джим се предаде с дълбока въздишка.
— Добре — каза той, — какво да правя тогава? Къде да отида?
— Натам! — отговори Каролинус — В посока, точно противоположна на тази, която води към драконската пещера, откъдето дойде.
— Но, магьоснико — намеси се Смъргол объркан, — точно натам са тресавището и Прокълнатата кула, а ти току-що каза, че той не бива да ходи до кулата.
— Дракон! — извика Каролинус, като се обърна към Смъргол. — Трябва ли сега и с теб да споря? Казах „натам“, не съм казал „към кулата“. Дано Силите ми дадат търпение! Нужно ли е да обяснявам лабиринтите на Висшата Магия на всеки тъпоумник и дебелоглавец, който лети, или не? Питам ви?
— Не! — отговори невидимият басов тлас от въздуха.
— Ето — каза Каролинус с успокоен тон и избърса потта си. — Чухте Ревизионния отдел. Сега, никакви разговори повече. И без това съм затрупан с работа. Тръгвай към драконската пещера, Смъргол. Горбаш, поемай в обратната посока.
Той се обърна и прекрачи прага на къщата си, като затръшна вратата зад себе си.
— Хайде, Горбаш! — прогърмя Смъргол. — Магьосникът е прав. Нека те упътя в правилната посока, а след това ще те оставя. Боже мой, кой е помислял, че ще доживея такива интересни времена при моята възраст.
Като клатеше глава замислен, старият дракон отскочи във въздуха, еластичните му криле се разпериха с оглушителен плясък и той се изви към небето.
След моментно колебание Джим го последва
ГЛАВА 6
— Можеш да видиш началото на тресавището ей там — мъгливата синкава линия отвъд гората, която идва от север и се простира напряко на пътя ти.
Смргол, който се носеще до Джим, млъкна, когато излязоха от издигащия ги нагоре термален поток и размахаха криле, за да прелетят до друг. Преобладаващите ветрове духаха срещу тях.
Джим забеляза, че старият дракон проявява склонност да изпада в мълчание, когато му бе необходимо усилие, за да лети. Това създаваше впечатлението, че Смргол иска да му внуши някакво свое неясно усещане.
— В днешно време в тресавището няма нищо интересно, за нашите дракони, разбира се, с изключение на — Смргол продължи насечено, след като хванаха поредния термален поток и започнаха да се носят плавно към смътните очертания на тресавището — блатните дракони. Както знаеш, Горбаш, те са наши роднини. Далечни, естествено. Без съмнение имаш около петнайсет-шестнайсет братовчеда сред тях, въпреки че те вероятно не помнят връзката. Поначало никога не са били особено мощен клон на фамилията ни, а после, когато ги застигнало това проклятие, те окончателно се отцепили.
Смргол замълча, за да прочисти гърлото си.
— Започнали да живеят отделно дори един от друг. Сред тези мочури и блата няма хубави пещери, разбира се. Сега сигурно се хранят предимно с риба от морето. Това не би ме учудило.Само случайно попаднали мраколаци, морски гущери или залутало се пиле може да се намерят по тези земи. О, има малки имения и обеднели ферми по границите на тресавището, които нападат от време на време. Но и те са пострадали от проклятието и всичко в тях е поразено или пък не става за храна на един здрав дракон като теб и мен, момче. Даже казват, че някои от роднините ни — блатни дракони, са паднали толкова ниско, че се опитвали да я карат на градински зеленчук. Дори чух, че един ял зеле. Зеле! Невероятно…
Отново трябваше да използват крилете си, за да достигнат друго въздушно течение и тогава, след като Смргол отново заговори, Джим ясно чу как старият дракон се задъхва.
— Е, ето го… Горбаш… — каза той. — Мисля, че се вижда добре. Пази… си главата, момчето ми. Не позволявай истинската… драконска ярост да те завладее. И не можеш… Но, успех. Е, мисля, че е по-добре да се връщам.
— Да — каза Джим, може би е по-добре. Благодаря за съвета.