— Кажи — рече Джим, като се промъкна по-близо до Секо и кравата и се покашля, — изглежда доста апетитно, все пак?
Стомахът му отново изкурка. Явно драконското му тяло нямаше човешките задръжки, относно качествата и вида на храната, която виждаше.
— Секо?
С нежелание Секо вдигна глава от кравата и завъртя предпазливо очи към Джим, но продължи да дъвчи и да преглъща обезумяло.
— Ъ-ъ, Секо, аз съм чужд по тези места — каза Джим. — Предполагам познаваш местността наоколо доста добре. Аз… кажи какъв вкус има кравата.
— О, ужасен… м-м-пф… — отвърна Секо с пълна уста. — Жилава, стара… ужасно, наистина. Става за блатен дракон като мен, но не и за…
— Добре, за сведенията, които ти исках…
— Да, Ваша Милост.
— Мисля си… Е, това е твоята крава.
— Това е което ми обеща Ваше Благородие — отвърна Секо предпазливо.
— Но знаеш ли, чудя се — Джим му се усмихна доверчиво. — Просто се чудя какъв вкус има една крава като тази. Нали знаеш, никога преди не съм опитвал такива неща.
— Не, сър. — една голяма сълза бликна от окото на Секо и плясна долу върху тревата.
— Наистина не съм. Чудя се… зависи сега от теб… би ли възразил, ако просто я опитам?
Още една голяма сълза се изтъркули по бузата на Секо.
— Ако… ако Ваше Благородие желае — каза задавено той. — Бихте ли… бихте ли се обслужили, моля?
— Ами благодаря — каза Джим.
Той се приближи и за проба впи зъбите си в рамото на трупа. Гъста струя сок от топлото месо премина през езика му. Разкъса рамото…
Малко по-късно той и Секо седяха и облизваха кокалите със своите груби раздвоени езици, грапави като най-едрата шкурка.
— Достатъчна ли ти бе храната, Секо? — попита Джим.
— Повече от достатъчна, сър — отговори блатният дракон, като се взираше в оголения скелет с безумен и изгладнял поглед. — Въпреки че, ако не възразявате, Ваше Благородие, имам слабост към костния мозък.
Вдигна бедрената кост и я захруска като захарна пръчка.
— Утре ще уловим друга крава, аз ще я убия за теб — каза Джим. — Ще можеш да я изядеш сам цялата.
— О, благодаря, Ваше Благородие — отговори Секо с учтива липса на убеденост.
— Наистина… Сега за Прокълнатата кула, къде се намира?
— Ка-какво? — заекна Секо.
— Прокълнатата кула. Прокълнатата кула! Нали знаеш къде се намира?
— О, да, сър. Но, Ваше Благородие, не бихте искали да ходите там, нали, Ваша Милост? Не че се осмелявам да давам на Ваша Светлост съвет — Секо внезапно извика със силен ужасен глас.
— Не, не, продължавай — каза Джим.
— …разбира се, аз съм само един дребен низш блатен дракон, Ваше Благородие, не като Вас. Но Прокълнатата кула, това е ужасно място, Ваше Височество.
— Колко ужасно?
— Ами… просто е ужасно — Секо му хвърли нещастен поглед. — То ни развали всички, нали знаете, преди петстотин години. Ние бяхме също като вас, другите дракони. Е, разбира се, не чак толкова големи и жестоки, сър. Казват, че след това Тъмните сили били отблъснати и затворени отново, а самата кула била разрушена. Но това не е помогнало много на нас, блатните дракони. Всички други просто си отишли в къщи и ни оставили да се оправяме сами. Така че сега би трябвало да сме добре, но въпреки това не бих приближил кулата, ако бях на мястото на Ваше Благородие. Наистина не бих.
— Но какво толкова страшно има там? — попита Джим. — Какво необикновено има?
— Ами не бих казал, че изобщо има нещо, в което Ваша милост да забие нокти. Просто каквото или който се приближи към това място, без да принадлежи към него, искам да кажа… то им прави нещо, сър. Разбира се, там ходят най-вече злите създания, но понякога стават много странни работи и напоследък…
Секо млъкна и започна усилено да рови из кокалите на кравата.
— Напоследък какво?
— Нищо… наистина нищо, Ваше Превъзходителство — извика Секо пискливо, скован от уплаха. — Ваша Знаменитост не бива да въвлича един нищожен, дребен блатен дракон. Ние, както знаете, не сме много умни. Имах предвид… напоследък кулата е станала по-страшна от всякога. Никой не знае защо. И всички стоим достатъчно далеч от нея.
— Вероятно само си въобразявате — кратко каза Джим.
По природа винаги беше скептичен и въпреки че този странен свят бе преизпълнен с всякакви явления, противоречащи на закономерностите, които познаваше, мисълта му инстинктивно отхвърляше прекомерното в свръхестественото — особено, помисли си той, когато то наподобява долнопробните филми на ужасите.
— Знаем каквото знаем — каза блатният дракон с необикновена упоритост. Протегна мършавия си съсухрен преден крайник. — Това въображение ли е?