Гротуълд, вдясно, изправен пред нещо като контролно табло, се огледа стреснато, когато Джим връхлетя. Анджи седеше до отсрещната стена в нещо подобно на зъболекарски стол. Беше обърната към Джим, но главата и горната част от лицето й се покриваха изцяло от шлем, който приличаше на сушеарите в козметичните салони.
— Анджи! — отсече Джим.
Тя изчезна.
Джим остана безкрайно дълго, втренчил се в празния стол и празния шлем. Не можеше да е изчезнала. Не можеше просто да се изпари. Това, което бе видял, беше абсурдно. Стоеше и чакаше да открие някаква зрителна измама и Анджи отново да се появи пред него.
— Телепортация!
Приглушеният вик на Гротуълд разтърси Джим от състоянието на полушок.Той се обърна към високия рошав психолог, който с пребледняло лице се взираше в празния стол и шлема. Джим се съвзе.
— Какво е това? Какво стана? — изкрещя той на Гротуълд. — Къде е Анджи? — Тя се телепортира — измънка Гротуълд, като все още се взираше в мястото, където беше Анджи. — Тя наистина се телепортира! А аз само пробвах астралното проектиране…
— Какво? — изръмжа Джим, като се устреми към него. — Какво пробва?
— Астралното проектиране! Просто астралната проекция — това е всичко! — Гротуълд изкимтя. — Само проектирах астралното й тяло извън нея. Дори нe я накарах да преживее истинска проекция. Надявах се единствено, че ще се получи леко преместване на астралното й тяло, достатъчно, за да го регистрирам с микрометрите, прикрепени към растителния ксилем, който използувам като ответен индикатор. Но вместо това тя се телепортира. Тя…
— Къде е тя? — изрева Джим.
— Не знам! Наистина не знам! — гласът на младия мъж затрепера. — Не мога да ти кажа.
— По-добре да узнаеш!
— Не знам. Известна ми е настройката на апаратурата, но…
Джим прекоси с три крачки стаята, повдигна високия мъж, като го държеше за реверите на работната му сако и го запокити в стената вляво от инструменталното табло.
— ВЪРНИ Я ОБРАТНО!
— Казвам ти, че не мога — извика Гротуълд. — Не очаквах да стане така и не бях готов за това. Необходими са ми дни, може би седмици, за да разбера какво е станало и да я върна. После трябва да измисля начин, по който да предизвикам обратно протичане на процеса, и дори да го направя, може да се окаже твърде късно, ако е излязла извън физическото поле на телепортацията. Главата на Джим се въртеше. Струваше му се невероятно да стои тук, да слуша тези глупости и да блъска Гротуълд в стената. Но това бе много по-реално от факта, че Анджи наистина бе изчезнала. Дори и сега не можеше да повярва напълно, че се е случило.
Но я бе видял как изчезва.
Затегна хватката около реверите на Гротуълд.
— Слушай, пуяк такъв — каза той, — или я върни тук, или сега ще те разкъсам.
— Казвам ти, че не мога. Спри… — Гротуълд извика, когато Джим го придърпа към себе си и се накани да го запрати отново към стената, даже, ако бе възможно, през нея. — Чакай! Имам идея.
Джим се поколеба, но не го пусна
— Каква е? — попита той.
— Съществува възможност. Нищожна възможност — шиптеше Гротуълд — ти да помогнеш. Може и да се получи. Да, просто може да стане.
— Добре — отсече Джим, — говори бързо. Каква е тя?
— Мога да те изпратя след нея… — Гротуълд млъкна, задавен от писък на ужас. — Почакай! Говоря сериозно, наистина може да стане.
— Правиш опити да премахнеш и мен! — процеди Джим през зъби. — Искаш да се отървеш от единствения свидетел срещу теб!
— Не! Не! — каза Гротуълд. — Това наистина ще помогне, знам, че ще може. Колкото повече мисля, толкова по-уверен ставам. А ако се получи, ще бъда известен. Паниката сякаш го напусна. Изправи се и се опита — неуспешно, да се освободи от Джим.
— Пусни ме! — каза той. — Трябва да взема уредите си, иначе не мога да помогна нито на Анджи, нито на когото и да било. За какъв ме смяташ все пак?
— За убиец — каза Джим сурово.
— Добре. Мисли каквото си искаш. Твоето мнение не ме интересува. Известни са ти чувствата ми към Анджи. Аз също не желая да й се случи нещо. Искам не по-малко от теб да я върна обратно.
Джим го пусна полека, но остана в готовност да го сграбчи отново.
— Тръгвай тогава — каза той, — но бързо.
— Вървя толкова бързо, колкото мога — Гротуълд се обърна към контролното табло, като си мърмореше: — Да, мисля, че така го настроих. Да… Да, няма друг начин.
— За какво говориш? — попита Джим.
Хансен го погледна през кокалестото си рамо.
— Не можем да я върнем, докато не разберем къде е отишла — каза той. — Засега всичко, което знам, е, че я помолих да се концентрира върху нещо, което харесва, и тя каза, че ще се концентрира върху драконите.