— Насам! — извика Джим.
— Насам! — изкрещя Брайън.
Светлината внезапно се извиси още нагоре и достигна небето, сякаш активирана от звука на гласовете им. Носеше се към тях като отвесен стълб и се разширяваше с приближаването си. Тъмнината се повдигна и се понесе назад. Черната нощ преля в сив, плътен здрач, после здрачът се разреди и разсея. Ушите им доловиха отблизо шум от влачене на крака, чуха тежко дишане и най-неочаквано…
Отново настана ден.
И Каролинус стоеше пред тях, облечен в своята роба, с високата заострена шапка на главата си, като държеше вдигната — сякаш бе едновременно меч и щит, копие и броня — дълга, крива дървена тояга.
— В името на Силите! — възкликна той. — Намерих ви навреме!
Джим и рицарят се спогледаха като хора, които в последния момент са били дръпнати от ръба на пропаст. Бланчард тръсна оюздената си глава и още веднъж удари с копита, сякаш, за да се увери, че отново е стъпил на здрава земя в свят, който познава.
— Магьоснико — въздъхна Брайън, — моите благодарности.
— Нишката на Случайността и Историята беше опъната във ваша полза, този път — каза Каролинус. — Иначе нямаше да ви настигна навреме. Вижте!
Вдигна тоягата и я заби с острието надолу в пясъка до краката си. Тя потъна и остана изправена като гол дървесен ствол. Посочи към хоризонта и те погледнаха.
Тъмнината беше изчезнала. Тресавището се разкриваше надлъж и нашир, простираше се назад по пътя им и още миля и половина напред до тънката тъмна ивица на морето. Далеч пред тях, на запад небето бе опожарено от залеза. Той осветяваше цялото тресавище, блатата и пътя с червеното си зарево, което хвърляше кървава светлина върху земята, тревата и недоразвитите дървета. Разливаше се и напред, около нисък хълм, приблизително на тридесет метра над морето, където над всичко, докосната, но неоцветена от залеза, сред големи каменни отломки се издигаше порутената черна и напукана черупка на кулата.
ГЛАВА 21
Това успяха да видят за краткото време, през което беше светло, защото докато гледаха, слънцето на хоризонта слезе до морето и се скри. Нощ, този път истинска нощ дойде с бързи стъпки от изток.
Каролинус се бе навел над нещо до тоягата си. Под ръцете му заигра тънък пламък, той се отдалечи малко и донесе няколко сухи клони, паднали на пътя от едно дърво-джудже. Хвърли ги в пламъка и от него лумна огън, който ги освети и стопли.
— Все още сме в силовото поле на Прокълнатата кула — каза магьосникът. — Стойте около жезъла в кръг от десет крачки, ако искате да сте сигурни в собствената си безопасност.
Загръщайки робата си, седна с кръстосани крака пред огъня.
— Лягай, сър рицарю — нареди той — и ти също, омагьосани ми приятелю. Когато слънцето отново се покаже, ще видите, че ви е била нужна цялата почивка, която сте могли да си дадете.
Брайън се подчини с готовност, но Джим с нежелание легна на земята до огъня.
— Ами Анджи? — попита той. — Не сме виждали никаква следа от Брай. Мислиш ли…?
— Твоето момиче е в кулата — прекъсна го Каролинус.
— Там, вътре?
— Сядай! Тя е в пълна безопасност и удобство, уверявам те — каза раздразнено Каролинус. — Силите в сегашната борба не са насочени към нея — поне засега.
Той потрепери, бръкна в робата си и извади плоска бутилка и малка чашка от матово стъкло. Наля в нея някаква бяла течност от бутилката и я изсърба.
— Какво е това, по дяволите? — втренчи се Брайън.
— Откъде знаеш? — попита Джим магьосника. — Как можеш да кажеш?…
— В името на Силите! — отсече Каролинус. — Аз съм магистър на магиите. Откъде знам? От сигурен източник!
— Извинявай — намеси се Брайън, облещил сините си очи, — това, което пиеш, мляко ли е, магьоснико?
— Малка хубава магия, сър рицарю, срещу язвения дявол, който ме измъчва напоследък.
— Кажи ми откъде! — настоя отново Джим.
— Мисля, че има опасност това да ти причини разстройство — рече начумерено Брайън. — Децата днес…
— Няма да ти кажа! — избухна Каролинус. — Нима прекарах шестдесет години, докато заслужа титлата си, само за да ми искат сметка на всяка крачка за методите, които използвам? Ако кажа, че Сатурн е в асцедент, значи Сатурн е в асцедент. И ако кажа, че девицата е в пълна безопасност и удобство, значи тя е в пълна безопасност и удобство. В името на Силите!
Възмутено изпухтя на себе си.
— Чуй ме, млади приятелю — продължи той към Джим, като пресуши чашата и я скри заедно с бутилчицата обратно в робата си. — Може и да имаш някакви кухненски познания по Научно магическо изкуство, но не позволявай това да ти дава илюзията, че разбираш нещо. Ти си тук с цел, която ще те изпрати в действие утре след изгрева… както и рицарят.