— Аз… аз не горях от желание да дойда. Но тъй като Ваше Благо… искам да кажа, както знаете, вашият правуйчо може да приказва доста убедително.
— Точно така — изгърмя Смргол, след като явно бе върнал по-голямата част от силите си в паузата, през която блатният дракон бе говорил. — Не наричай никого „Ваше Благородие“. Това е нечувано!
После се обърна към Джим.
— И да не смее да ходи там, където би отишъл един джордж! „Момче“ — казах му аз, — „Не ми говори тези глупости, че си обикновен блатен дракон. Обикновен няма нищо общо с драконите като вас. На какво ще заприлича светът, ако всички заговорим така?“
Смргол започна да имитира, като се опита да приказва с тънък глас, но успя да го извиси само до среден бас.
— „О, аз съм просто един мочурливоливаден дракон. Трябва да ме извините. Аз съм просто един нищо и никакъв дракон…“ „МОМЧЕ“ — казах му аз, — „ти си ДРАКОН! Запомни това добре, веднъж за винаги! И драконът ДЕЙСТВА като дракон, или изобщо не действа!“
— Слушай, слушай! — кимна Брайън.
— Чу ли това, момче? — каза Смргол на по-дребния дракон. — Дори джорджът разбира тази житейска истина.
Обърна се към Брайън.
— Не мисля, че сме се срещали, джордж.
— Брайън Невил Смит — представи се Брайън, — рицар бакалавър.
— Смргол, дракон — каза вуйчото на Горбаш. Хвърли одобрителен поглед към бронята и оръжието на Невил Смит. — Хубави доспехи. Обзалагам се, че държиш щита си високо, когато се биеш на крака?
— Всъщност, така е. Но как разбра?
— Мястото, където лакътът ти се е търкал в бронята, се е излъскало. Добра тактика за използване на щита срещу друг джордж, но не те съветвам да я прилагаш срещу мен. Ще промуша опашката си между краката ти и ще те съборя за секунда.
— Наистина ли? — попита Брайън, явно впечатлен. — Забележително великодушие е от твоя страна да ми го кажеш! Ще запомня това. Но не утежняваш ли прекалено положението на следващия, с когото ще се бия, ако това не си ти?
— Ами, ще ти кажа — избоботи Смргол, прочиствайки гърлото си. — Извини ме… От известно време си мисля, че навярно вие, джорджите и ние, драконите можем да спрем да се бием и да заживеем заедно. Наистина си приличаме в много отношения…
— Ако не възразяваш, Смргол — отряза го Каролинус, — не разполагаме с излишно време, за да си бъбрим. Ще стане пладне след…
Бе прекъснат на свой ред от вика на Даниел. Останалите се обърнаха и я видяха да тича по пътя. Куцукайки бавно на три крака, се появи силуетът на Ара.
Даниел го приближи и се свлече на колене, притискайки вълка до себе си. Ара изплези език и се опита да близне лявото й ухо — най-близката до него част от тялото й, което го държеше в прегръдка. След малко обаче се измъкна от обятията й и тръгна към останалите въпреки усилията й да го накара да легне и да й позволи да прегледа счупения му крак. Едва когато се присъедини към групата, той я послуша и се остави на нейно разположение.
— …Трябваше да си по-благоразумен и да не ходиш с него! казваше тя.
— Не съм ходил с него — отвърна Ара. Челюстите му се разтвориха зловещо срещу тях. — Дойдох без него.
— Знаеш за какво говоря! — избухна Даниел. — Трябваше да си по-благоразумен и да не стъпваш на него.
— Какво друго можех да сторя? — изръмжа той. — Убих майката, но децата й са навсякъде около нас. Искат месото ви, след като тези от кулата ви видят сметката. Трябва им много месо, за да започнат да подхранват нова майка. Никой не може да се справи с тях освен мен. Щом съм с вас, те ще стоят на разстояние.
— Мислехме, че си мъртъв — мрачно каза Брайън.
— Мъртъв, сър рицарю? — Ара го погледна с гняв. — Никога не мислете един английски вълк за мъртъв, докато не видите костите му да се белеят на слънцето.
— Стига клюки! — отсече Каролинус. — Времето тече и Случайността и Историята се променят. Както казах, ще настъпи пладне след… Хей, вие, кога ще бъде пладне?
— Четири часа, тридесет и седем минути и дванадесет секунди след гонга — отговори невидимият глас, който Джим бе чул преди. Последва моментна пауза, после прозвуча мек звън. — От звъна, искам да кажа — поправи се гласът.
Каролинус си промърмори нещо под носа. После се обърна към всички:
— Хайде — нареди той, — дръжте се заедно. И вървете зад мен.
Извади тоягата от земята и всички тръгнаха към кулата — Брайън отново възседна Бланчард, тъй като конят вече не се съпротивляваше и бе тръгнал напред.
С първите им крачки обаче денят, който бе светъл, ясен и обикновен като всеки друг, стана облачен и мрачен, а въздухът започна да се сгъстява както през вчерашния ден. Този път мъглата бързо се простря над морето и над водата от двете страни на пътя. Облаците, натрупани в плътна маса, са снижиха, докоснаха върха на кулата и буквално провиснаха на не повече от тридесет метра над главите на смелчаците. Мрачният сив хлад от предишния ден се спусна върху дружината и отново натежа в душата на Джим, потискайки настроението му.