— Докато съм тук с моя жезъл — каза Каролинус, — те нямат такава власт, която да ни отнеме напълно светлината, дъха или силата на волята. Но стойте в кръга, който жезълът пази чист, защото иначе нито той, нито аз ще можем да ви защитим. Нека оставим враговете ни да дойдат тук.
— Къде са те? — попита Джим и се огледа.
— Търпение — язвително отвърна Каролинус. — Ще дойдат достатъчно скоро и не във вида, за който можете да предполагате.
Джим погледна встрани — там, където пътят свършваше при каменните отломки и кулата. Никакъв вятър не подухваше през мъглата. Въздухът тегнеше плътен и спокоен. Не, не беше съвсем спокоен, а сякаш потрепваше леко и неестествено като танцуваща топлинна вълна. Само че тук беше замъглено, мразовито и студено. Джим отбеляза, че това трептене отеква в него с тънко шеметно свистене, което долиташе неизвестно откъде и напомняше за пищенето в ушите, съпровождащо понякога бълнуването при силна треска
Погледна отново кулата и му се стори, че докато е траело всичко това, видът на структурата й се е разкривил. Въпреки, че бе само един стар, порутен скелет, тя като че ли се бе променила, между два удара на сърцето му.
Не беше съвсем сигурен, но като че ли я виждаше здрава и оживена, с тълпящи се по нея неясни силуети. Сърцето му заби по-силно, пътят и кулата върху него сякаш се тресяха от всеки удар в гърдите му и се изместваха от фокуса на зрението му — напред и назад, напред и назад…
Тогава забеляза Анджи.
Знаеше, че е прекалено далеч, за да може да я вижда толкова добре. От такова разстояние, на тази светлина трябваше да е трудно да се различи лицето й. Но я виждаше едновременно и от разстояние, и отблизо, ярко и съвършено ясно. Тя стоеше под слабата сянка на една изкъртена врата, водеща към балкон в средата на страничната стена на кулата. Блузата й леко трептеше от дишането и спокойните й сини очи го гледаха отблизо. Устните й бяха полуразтворени.
— Анджи! — изкрещя той.
Не бе осъзнал как му беше липсвала. Не бе разбрал колко я беше желал. Направи крачка напред и разбра, че пътят му е преграден от нещо непреодолимо, подобно на желязна решетка, побита в бетонна основа. Погледна надолу. Видя само жезъла в старата ръка на Каролинус, но той представляваше бариера, през която Джим нямаше сила да премине.
— Къде? — попита Каролинус.
— Там! На балкона на кулата, там! Виждате ли? — Джим посочи и другите вдигнаха глави, за да погледнат накъдето им показваше. — На прага! Не можете ли да видите? Горе, отстрани, на кулата, на прага!
— Нищичко — дрезгаво заяви Брайън, като свали ръката, с която бе засенчил очите си.
— Може би — рече блатният дракон колебливо. — Може би… навътре в сенките, там. Не съм сигурен, наистина…
— Джим — каза Анджи.
— Там! — извика Джим. — Чувате ли я? Бутна спиращата го тояга още веднъж, но без полза.
— Чувам те, Анджи! — изкрещя той.
— Не е нужно да повишаваш глас — спокойно отвърна тя. — Аз също те чувам. Джим, всичко е наред. Проблемът е в тези, които не са свързани с това място. Мога да си тръгна оттук, ако дойдеш сам да ме вземеш. Ще се върнем вкъщи и всичко ще е чудесно.
— Не мога! — извика Джим като почти ридаеше, защото тоягата на Каролинус не му позволяваше да мине. — Не ме пускат!
— Нямат право да те задържат, Джим. Попитай магьосника с какво право те задържа и той ще трябва да те пусне. Попитай го, а после ела тук сам и ме вземи.
Джим се обърна освирепял към Каролинус.
— С какво право… — започна той.
— СПРИ! — гласът на Каролинус прокънтя като гръм на оръдие в ушите на Джим.
Той го зашемети, оглуши и почти го ослепи, така че зрението и слухът му сякаш бяха изолирани с плътни меки прегради. Неестествено изострената му сетивна способност да вижда и чува Анджи бе изчезнала, но все още му се струваше, че я забелязва като сянка в сянката — там, на прага, зад балкона на кулата.
— Защо? — обърна се гневно Джим към Каролинус.
Магьосникът не отстъпи и сантиметър. Тъмните му очи пробляснаха над бялата му брада.
— В името на Силите! — извика той и думите долетяха ясно до ушите на Джим. — Нима ще влезеш сляпо в първия капан, който Те ти сложат?
— Какъв капан? — попита Джим. — Аз просто говорех с Анджи…
Думите спряха на устните му, тъй като Каролинус завъртя тоягата си, за да покаже. Между основите на кулата и каменните отломки по хълма току-що се бе появила проклетата глава на дракон, едър колкото Джим.