Самият той имаше основателна причина да е тук — Анджи. Но другите бяха дошли предимно заради него, въвличаше ги в битка, в която шансовете нямаше да са на тяхна страна. Дълбоко отвътре се раздвижи чувството му за вина и краката му омекнаха. Обърна се към рицаря:
— Брайън — рече той, — ти и останалите няма нужда да правите това…
— Господи, има! — отговори рицарят, зает с екипировката. — Червеи, страшилища — човек се бие с тях, когато ги срещне, нали знаеш.
Той огледа копието си и го сложи настрана.
— Не, не и щом ще съм на крака — промърмори си Брайън.
— Смргол — каза Джим като се обърна към дракона, — не разбираш ли? Брай е много по-млад от теб. А и не си добре…
— Ъ-ъ… — бързо измънка Секо и нещо, което приличаше на смущение го накара да млъкне.
— Говори, момче! — избоботи Смргол.
— Ами… — заекна блатният дракон. — Просто… то-това, което искам да кажа, е, че не мога да помогна, като се бия срещу този червей или това страшилище. Наистина не бих могъл. Сякаш се разпадам на парчета щом си помисля че някой от тях ме приближава. Но бих могъл, е, да се бия с друг дракон. Няма да е чак толкова лошо… толкова страшно, искам да кажа… ако този дракон там горе счупи врата ми…
Замълча и започна да заеква несвързано:
— Знам, че звучи глупаво…
— Глупости! Добро момче! — изрева Смргол. — Радвам се, че си с мен. Малко ми е трудно да се вдигна във въздуха в този момент… все още съм леко схванат. Но, ако можеш да излетиш и да накараш оня морски гущер да дойде насам, за да го сграбча, ще го разкъсаме за храна на лешоядите.
Удари блатния дракон силно с опашка, за да го поздрави, при което почти го събори. Джим се обърна към Каролинус.
— Няма връщане — каза магьосникът, преди той да успее да проговори. — Това е игра на шах, в която ако една фигура отстъпи, падат всички от нейната страна. Всички вие отблъсквайте съществата, а аз ще държа надалеч силите. Защото съществата ще ме унищожат, ако бъдете победени, а силите ще ви погубят, ако ме надвият.
— Виж сега, Горбаш! — извика Смргол в ухото на Джим. — Този червей вече е почти тук. Нека ти кажа нещо за боя със страшилища, имам опит. Слушаш ли, момче?
— Да — отвърна Джим вцепенен.
— Знам, че си чувал как другите дракони ме наричат стар бърборко в мое отсъствие. Но съм победил страшилище — единственият от нашата раса, който го е сторил за последните осемстотин години. Така че слушай внимателно, ако искаш да спечелиш своята битка.
Джим кимна.
— Добре — каза той.
— Първото нещо, което трябва да знаеш — Смргол погледна към приближаващия се червей и снижи доверително гласа си, — е свързано с костите на страшилището.
— Нямат значение подробностите — прекъсна го Джим. — Какво да правя?
— Минутка, минутка… — отвърна Смргол. — Не се изнервяй, момче. Изнервеният дракон е губещ дракон. Сега за костите на страшилището. Трябва да помниш, че са големи, всъщност ръцете и краката са предимно от кокал. Така че няма полза да се опитваш да хапеш. Стреми се да достигнеш мускула, който е доста твърд и да го разкъсаш. Това е правило номер едно.
Той спря, за да погледна важно към Джим. Джим с усилие успя да задържи устата си затворена и да прояви търпение.
— Правило две — продължи Смргол. — Също свързано с костите. Обърни внимание на лактите на това страшилище. Не са като лактите на джордж. Те са, ако мога да ги нарека така, двойноставни. Защо? Защото, ако ставите им бяха като на джорджите, масивните им кокали и мускули щяха да позволяват на ръцете им да се вдигат нагоре само до средата, преди долната им част да опре в горната. Смисълът от всичко това е, че когато страшилището размаха сопата, то може да я движи само чрез лакътя си в едно направление — нагоре и надолу. Ако иска да я размаха настрани, трябва да използва рамото си. Следователно, издебнеш ли го, когато е свалило сопата надолу и то от едната страна на тялото си, ще имаш предимство — необходими са му две движения, за да я вдигне отново нагоре и встрани, вместо едно, както е при джорджите.
— Да, да… — каза Джим, като наблюдаваше приближаването на червея.
— Не ставай нетърпелив, момче! Запази хладнокръвие! Коленете му нямат такава двойна става, така че, ако успееш да го събориш, получаваш истинско предимство. Но не опитвай това, освен ако не си сигурен, че можеш да го направиш, защото свие ли веднъж ръка около теб, загубен си. Единственият начин да се биеш с него е да нападаш напред и назад — бързо. Изчакваш да замахне, избягваш удара, гмуркаш се напред, докато ръката му е долу, разкъсваш го и отново излиташ встрани. Разбра ли?