— Голям черен дракон ни атакува в Шатле — обясни той.
— Какво? Посред бял ден? Изведнъж ли?
— Да. Целта му беше да унищожи Алхимика. Случайно ние с Алмадес се озовахме там по същото време.
— Значи и Алхимика е отговорен за тази смърт, нали?
Ла Фарг разбра какво искаше да каже приятелят му, и пресрещна тъжния му поглед.
— Да. В известен смисъл.
Алхимика от Сенките. Този агент на Черния нокът беше отколешен противник на Остриетата. Преди пет години, през 1628-ма, в обсадения от кралските войски град Ла Рошел, Ла Фарг се опита да го възпре да сее гибел. Операцията обаче завърши повече от неуспешно, а едно от Остриетата изгуби живота си — младеж на име Бретвил, който беше големият син на маркиза. Д’Обремон оплака рожбата си, но никога не изрече упрек срещу Ла Фарг, който отлично осъзнаваше своята отговорност.
Някой почука на вратата. Русата Наис, вероятно по инициатива на Гибо, влезе с бутилка и с две чаши върху поднос. Нежна и незабележима, тя вървеше безшумно, със сведен надолу поглед, сякаш се боеше да не смути разговарящите. Тръгна си почти веднага, а Ла Фарг напълни чашите. Колкото бърза и дискретна да беше девойката, идването ѝ върна двамата мъже към действителността.
И към повода за посещението на маркиза.
— Успя ли да изнамериш нещо за Франсоа? — запита той.
Последно Д’Обремон беше идвал да потърси помощ за откриването на втория си син, кавалера Д’Омбрьоз. Той беше сред Черните гвардейци на Сестрите на Сен Жорж, а техният орден защитаваше Франция и короната от драконите вече цели два века. Черните гвардейци трябваше да бдят над Сестрите на Сен Жорж, да изпълняват по тяхно нареждане доверителни мисии или военни операции. Кавалерът Д’Омбрьоз беше изчезнал след тайнствена експедиция в Елзас, а баща му вече губеше надежда да разбере какво се е случило. До този момент всички допитвания до шатленките — така наричаха обикновено Сестрите на Сен Жорж — се оказаха безплодни.
— Винаги се сблъсквам с все същите затворени врати, с все същото мълчание, с все същите лъжи — заяви маркизът. — Защото добре зная, че ме мамят. Или че най-малкото крият нещо от мен… Нямам ли правото да науча какво се е случило с Франсоа?
Ла Фарг беше убеден, че той има това право, също и Анес, която единствена можеше да помогне на Д’Обремон, тъй като навремето тя се готвеше да се замонаши при шатленките. Колкото и да ѝ струваше, прие да поднови общуването си с тях, от което бе запазила горчиви спомени, с изключение на няколкото създадени искрени приятелства.
— Анес се срещна с майка Еманюел дьо Серне — обясни Ла Фарг и подаде чаша с вино на маркиза.
— Бившата настоятелка на Сестрите на Сен Жорж ли? — с надежда в гласа запита Д’Обремон. — И какво?
— Майка Еманюел не знаеше почти нищо за нашия случай. Но колкото и тайно да беше, посещението на Анес, то даде почти незабавен резултат, тъй като събуди интереса и може би дори безпокойството на сегашната настоятелка, майка Терез дьо Восамбр.
— И после?
— Знаете, кралицата толкова ненавижда шатленките, че изключително усложнява задачите на онези дами от обкръжението ѝ, които трябва да гарантират нейната сигурност. Използвайки този аргумент, настоятелката издейства от Кардинала да уреди Анес на служба при кралицата. Анес беше посветена в някои тайни на ордена по време на послушничеството си и би могла да защитава кралицата, без тя да изпитва недоверие към нея. За да изпълни спешно целите си, абатисата на шатленките предупреди за надвиснала над кралицата опасност, което изискваше вземането на сериозни предпазни мерки.
— Но по този начин тя е отстранила баронеса Дьо Водрьой!
— Има нещо такова — рече Ла Фарг.
Той си мислеше как майка Терез дьо Восамбр е убила с един удар два заека. Действително, изпращайки я да служи на Анна Австрийска, тя отстраняваше Анес. Но последвалите събития показаха, че кралицата наистина е била заплашена от голяма опасност. Дали настоятелката е знаела предварително за заговора, който Остриетата разкриха през следващите дни?
— Както и да е — продължи капитанът на Остриетата, — Анес много бързо бе приета сред приближените на Нейно Величество кралицата. По-късно, след някои събития, за които не мога да ви споделя нищо, Анес получи писмо от майка Еманюел. Не зная за какво ставаше дума в това писмо, но Анес веднага тръгна, съпроводена от Балардийо. Оттогава мина цяла седмица, но все още нямаме никакви вести.
— Какво? — учуди се Д’Обремон.
— След Франсоа изчезнаха Анес и Балардийо. Като преценявам всички обстоятелства, дълбоко се съмнявам, че това е случайно.