Выбрать главу

— Знаеш, че никога няма да се разделим.

* * *

След като установи, че Италианката и Валомбър са живи и здрави, Марсиак отиде на улица „Жабешка“. Няколко къщи бяха изгорели и Габриел, както и жабчетата ѝ помагаха на собствениците да разчистват развалините и да вадят оттам всичко, което можеше да бъде спасено.

Габриел спря работа, като видя, че гасконецът пристига. Усмихната и почти разплакана едновременно, тръгна към него, забърза се и се хвърли в обятията му, след което избухна в ридания.

— Колко много те обичам — шепнеше тя и го притискаше към себе си с все сила. — О, колко много те обичам…

Той се засмя изтощен, но щастлив и пое в дробовете си омайващия аромат на нейните коси.

— Разкажи ми отново за имението в Турен — рече Марсиак. — И искам да чуя пак, че носиш в утробата си дете. Мисля си как ще изглежда отсега нататък животът ми.

* * *

На следващия ден каретата, в която пътуваше към Париж, за да се покаже пред народа и да го успокои, кралят запита:

— Как е името на този капитан?

— Ла Фарг, сир — отговори кардинал Ришельо.

— Трябва някой ден да го възнаградим, нали?

— Да, сир.

— Ла Фарг… Ла Фарг… Спомням си, че моят баща уважаваше и изпитваше приятелски чувства към един Ла Фарг…

— Той е същият, сир.

И тъй като кралят замълча, Кардиналът стори същото и се замисли за неблагодарността на величествата.

* * *

Търсейки избягалата си дъщеря, на 27 септември 1633 г. Ла Фарг, сам и без никакво богатство, се качи от пристанище Диеп на борда на кораба „Благодетелност“ и отпътува за Нова Франция. Неговите приключения и събитията, които белязаха живота му в Америка, заслужават да бъдат разказани отделно.

Марсиак заживя щастливо с Габриел, но накрая сърдечна криза го уби, докато играеше на карти. Беше на седемдесет и девет години и учеше внучката си да мошеничества.

Специална стая, покрита в черно и украсена със свещи, беше подготвена за Лепра в двореца на господин Дьо Тревил, на улица „Стария гълъбарник“. В продължение на три дни и три нощи мускетарите бдяха на пост край тленните му останки. Беше погребан с почести и оттогава почива в семейната гробница в замъка Д’Оргьой.

Ленкур изчезна по пътя за Лотарингия и никой никога не чу нищо за него.

Както и за Сен Люк.

Колкото до Анес…

4.

На 5 септември 1638 година в замъка Сен Жермен ан Ле Анна Австрийска тайно роди момчета близнаци, които никак не си приличаха.

Майка Дьо Водрьой присъстваше на събитието и веднага се обърнаха към нея.

— Кой от тях? — запита Луи XIII, когато му представиха двете повити бебета.

— Този — отговори настоятелката на вълчиците.

— Искам да живее! — извика кралицата от леглото си. — Съгласна съм да ми го вземат, но искам да живее! — добави тя и избухна в ридания.

— Госпожо, обещавам ви — рече кралят тържествено.

Малко по-късно майка Дьо Водрьой отнесе детето, галопирайки в мрака.

Той се превърна в Желязната маска.