— Разбира се.
— Наистина ли прекратихте връзките си с отряда на господин Дьо ла Фарг?
— Да.
— Тогава носете гордо мантията и служете вярно. Времето няма да излекува болестта ви, но ще ви даде възможност да докажете своята лоялност. И най-вече, най-вече — избягвайте сблъсъците, които може да възникнат.
Лепра срещна погледа на Атос и разбра, че благородникът неслучайно му даде последния съвет.
Фургонът, който отведе Анес, пристигна в Париж късно следобед.
Все така заобиколен от ескорта Черни гвардейци на коне, той влезе през вратата на Храма, понесе се по едноименната улица и зави наляво, за да премине през подвижния мост над рова при входа на Храмовия замък, или по-скоро леговището на шатленките. Продължи още малко напред, накрая спря пред впечатляващата кула на Храма.
Измъкната от мрака и от задушаващата жега във фургона, Анес, все така с вързани китки, залитна, когато стъпи на земята. Но веднага гордостта на баронеса Дьо Водрьой взе надмощие и с рязко движение на раменете тя се освободи от ръцете, които се опитваха да я поддържат. Присви клепачи от ярката светлина, а после вдигна поглед към кулата, която щеше да бъде новият ѝ затвор. Тази масивна сграда беше едно от най-сигурните места в столицата, затова някога кралете на Франция криеха там съкровищата си. Анес се запита дали трябва да се чувства поласкана, че ще я държат тук.
Черните гвардейци я поведоха.
Тъй като не знаеше дали скоро ще види отново слънцето, Анес си позволи да го съзерцава колкото е възможно по-дълго; тя обгръщаше с поглед съседните къщи, отвъд градините и назъбената стена. Работници поправяха покрива на една от тях и някакъв труженик, вероятно заинтригуван от странния фургон, който беше пристигнал току-що, зяпаше в посока към тях. Изправен, той свали шапката си и избърса потното си чело с алена кърпичка, преди отново да се заеме с подреждане на керемидите.
Беше Балардийо.
3.
Настъпи последната вечер преди заминаването за Сен Жермен и кралят искаше да я прекара с кралицата и с няколко благородници от свитата си. Покоите на кралската двойка се намираха на първия етаж в Лувъра: тези на Луи XIII — в така наречения Кралски павилион, а на Анна Австрийска — в южното крило на двореца, което гледаше към Сена. Разделяше ги само една врата. Обаче посещенията на краля бяха редки. Дали това означаваше, че Негово Величество иска да се сближи отново с отдавна изоставената си съпруга? Всички се надяваха и дори се размечтаха за появата на наследник на френския трон.
Това, което особено се коментираше, беше пристигането на майка Терез дьо Восамбр, настоятелката на Сестрите на Сен Жорж. Действително, не за първи път Анна Австрийска и майка Дьо Восамбр се срещаха. Но бяха общували само на официални церемонии, едновременно престорени и настроени предпазливо една към друга, съобразяващи се с изискванията на протокола. Никога не бяха разменяли обаче повече от три думи по задължение, а настоятелката не беше пристъпвала в преддверието на покоите на кралицата. Беше обществена тайна, че Анна ненавижда шатленките и ги държи на разстояние, дори тези, които отговаряха за сигурността ѝ. Тази омраза се дължеше на ужасяващите изпитания, на които я бяха подложили Сестрите на Сен Жорж, когато тя пристигна като младоженка при съпруга си във Франция. Тогава беше само на четиринайсет години.
Анна Австрийска трябваше да бъде кръстена на майка си Маргарита Австрийска, ерцхерцогиня на Австрия и принцеса на Щирия. Но тя беше испанска инфанта, родена като Ана Мария Мавриция, дъщеря на крал Филип III Испански. Испания беше напълно подчинена на влиянието на драконите, които там не криеха истинската си същност, принадлежаха към висшата аристокрация и заемаха важни постове. Трябваше да се установи със сигурност, че бъдещата кралица на Франция е девствена и здрава, макар че по това време шатленките все още не се бояха от рансата. Те извършиха специални ритуали и в продължение на цяла нощ изследваха душата и тялото на ужасената и унижена девойка, която никога не забрави това.
В тази юлска вечер на 1633 година обаче кралицата прие радушно майка Дьо Восамбр, което се хареса на краля. Никой не подозираше, че тя плаща цената на допусната от нея грешка, пазена в дълбока тайна: тъй като се боеше, че може да е стерилна, се надяваше, че има вероятност да бъде изцерена чрез магия, и попадна под влиянието на един член на Черния нокът, тайното общество на зловредните дракони. Тази афера остана напълно неизвестна, основните участници загинаха или бяха принудени да мълчат. Затова толкова се учудиха тези, които видяха Анна Австрийска да подава ръка на настоятелката и да я посреща с любезни слова, макар да беше очевидно, че ги мълви неохотно. Обсъждани и будещи интерес, тези усмивки не излъгаха почти никого. Но важното беше друго: кралицата прояви покорство спрямо Луи XIII, който впрочем не остана дълго при нея.