По онова време Трап беше село в околностите на Париж, където старият Гибо навярно никога не беше стъпвал. Сен Люк го загледа с интерес.
— То ми каза това — обясни домоуправителят. — Момчето — уточни за всеки случай.
Мелезът кимна и изтърси:
— Благодаря.
Чувствайки, че повече не е необходим, Гибо се поклони, но все пак попита:
— Ще има ли отговор?
— Благодаря, Гибо.
Старецът си тръгна и си помисли, че момчето може да изчака малко или да се върне в Трап с мулето си, така както беше дошло. В края на краищата той, Гибо, си имаше достатъчно други задължения. С набръчкано от размишления чело затвори вратата и отново си зададе въпроса дали Сен Люк се шегуваше, когато запита дали мулето е проговорило.
Писмото беше адресирано просто до „Двореца на Ястреба“, улица „Сен Гийом“, предградие Сен Жермен. Сен Люк го отвори, прочете го и повдигна вежди.
Значи Балардийо беше жив.
Те пристигнаха покрити с прах и мокри от пот на изморените си коне, които бяха препускали лудо от Париж. Ла Фарг пръв скочи от седлото в двора на „Полегналия лъв“. Марсиак, Ленкур и Сен Люк го последваха и всички влязоха в странноприемницата. Ако шумът от копитата на жребците им беше привлякъл погледите на присъстващите към прозорците, нахлуването им затвори устите.
Мъж на петдесетина години, с плешиво чело и с отпуснати бузи, носеше престилка над шишкавия си корем. Кой можеше да бъде, освен собственикът?
— Името ми е Ла Фарг — рече му капитанът на Остриетата и показа пристигналото преди един час писмо в двореца на Ястреба. — Къде е той?
С несигурен жест стопанинът посочи към стълбището, и по-точно към горния етаж, където несъмнено се намираха стаите. Четиримата мъже взеха стъпалата четири по четири, звънтяха шпори и се чуваше шум от подметки, който стигаше до тавана. Намериха Балардийо седнал в легло в третата стая, която претърсиха. С превързана глава и с обрасли с дълга брада страни, старият войник се опита да се усмихне и да прогони умората от лицето си с изсечени черти.
Трябваше да съкратят времето за прегръдките, които Балардийо щедро раздаваше. Понеже се чувстваше толкова добре, колкото се надяваха — въпреки голямата си умора, — той бе обзет от дяволска жажда и пантагрюеловски глад2. Ла Фарг разказа какво се е случило, докато Балардийо нагъваше омлет, пастет и шунка, обръщайки бутилка след бутилка. Беше особено впечатляваща гледка, тъй като той, както обикновено, имаше апетит на канибал. Все пак трябваше да изгонят прислужничката, която носеше храната. Беше разчувствана от усмивката на Ленкур, но един поглед на Сен Люк се оказа достатъчен, за да затворят след нея вратата на стаята — за голямо съжаление на любопитните, струпали се зад домакина по стълбата.
И така, Анес и Балардийо бяха заминали за абатството на Възвишението Сен Мишел, водени от писмо на майка Дьо Серне, бившата настоятелка на Сестрите на Сен Жорж. Младата баронеса Дьо Водрьой се надяваше да открие там сведения за една тайна експедиция в Елзас, в която беше участвал Франсоа Рейно д’Омбрьоз, лейтенант от Черните гвардейци и син на маркиз Д’Обремон.
— Именно по време на това мистериозно пътуване Рейно е престанал да изпраща вести на близките си — уточни Балардийо между две големи хапки.
— И предизвика огромното безпокойство на баща си — продължи Ла Фарг. — А шатленките отказаха да му дадат каквото и да било обяснение. Знаеш ли с кого е трябвало да се срещне Анес на острова?
— Със сестра шатленка, която познавала от времето, когато била послушница.
— Как е името на тази сестра?
Старият войник се замисли, но се наложи да си признае:
— Не, забравих го.
— Няма значение. Продължавай.
Възползвали се от мрака, за да действат. Докато Анес проникнала тайно в абатството с помощта на някаква съучастничка, Балардийо останал в подножието на скалите в залива, за да пази конете. Но го обзело безпокойство. Затова се изкачил по стълбата по следите на младата жена и на свой ред влязъл в абатството.
— В този момент обявиха тревога.
— По твоя вина ли? — запита Марсиак.
— Не! Но бързо разбрах, че хлапачката си има неприятности.
Балардийо не разказа как нарочно привлякъл към себе си преследвачите на Анес. Той бързо стигна до момента, когато го сгащили, получил куршум в рамото и пропаднал в бездната.
— Надявах се, че Анес не е видяла това — рече той със съжаление в гласа. — Защото в противен случай вероятно смята, че съм мъртъв, бедното мъниче…
— Но ти не знаеш какво се е случило с Анес — отбеляза Ла Фарг.
2
Пантагрюел е главният герой в знаменития роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Франсоа Рабле (роден неизвестно кога между 1483 и 1494 г. — починал през 1553 г.).