… и се вцепени, като видя да се отваря огромната паст, в която сякаш имаше горящо огнище.
Алмадес реагира незабавно.
С един скок той изблъска слисания Ла Фарг извън килията и затвори вратата след него. Старият капитан едва не се строполи надолу по стълбите, но в последния момент успя да дойде на себе си.
— Не! — изкрещя той, обърна се светкавично и чу, че Алмадес чука три пъти по дървения обков.
Но драконът вече бълваше огън и вратата стана на трески, пометена от зловещата стихия. Мощна вълна от дървени отломки блъсна Ла Фарг. Той бе отхвърлен назад, претърколи се чак до долното стъпало, където удари главата си и изпадна в безсъзнание. Това падане му спаси живота. Само за секунда Алмадес беше съобразил, че е невъзможно да се измъкнат и двамата и да затворят вратата след себе си.
Нито той, нито Алхимика от Сенките оцеляха.
От тях остана само разпиляна пепел и овъглени костици. Действително Алхимика беше дракон. Но приел човешка форма, беше уязвим както всички смъртни. След като си свърши работата, големият черен дракон си тръгна. Една по една парижките камбани млъкнаха…
Както винаги, Ла Фарг бързо се свести, тъй като беше стар як дъб, който можеше да загине само ако го поразеше страшна мълния. Разбира се, имаше контузии и повърхности рани, които го измъчваха, но лекарите твърдяха, че окото му ще оздравее. Болката му обаче беше другаде. Тя се дължеше на кончината на приятеля и на яростта, на породената от безпомощността мъка, на чувството за вина, че е оцелял с цената на един жертван за него живот.
Ла Фарг се изправи и пое дълбоко въздух.
Почака малко, след това се обърна към Сен Люк. Превръзката на окото му особено подчертаваше неговия вид на корав благородник, участвал в много войни, но погледът му изглеждаше уморен.
— Още ли няма вести от Анес? — запита той.
— Никакви. Както и от Балардийо.
— Започвам да се безпокоя.
— И аз — студено потвърди мелезът.
Капитанът на Остриетата отново сведе взор към гроба на Алмадес. Размисли се, докато погледът му беше привлечен от драконче, което бързо прелиташе над гробището. Тези малки крилати влечуги рядко се рееха свободно, тъй като отскоро парижаните ги избиваха с прашки, арбалети или аркебузи. Устройваха им капани и жестоко ги измъчваха, за да си отмъщават на далечните им могъщи братовчеди.
— Да си вървим — рече Ла Фарг и нахлупи шапката си.
Дворецът на Ястреба беше много строга и доста неудобна сграда, която някакъв благородник хугенот беше построил след клането във Вартоломеевата нощ. Издигаше се на улица „Сен Гийом“ в предградието Сен Жермен, недалеч от голямата болница „Шарите“. Цялата от сив камък, тя имаше неприветливия вид на укрепен замък. Висока стена отделяше двора от улицата. Защитена отстрани от кула, където се намираше гълъбарник, основната ѝ част се състоеше от партер, до който се стигаше по каменно стълбище с няколко стъпала, и от два етажа с прозорци с каменни рамки и с ред малки капандури под покрива. Мястото не беше чак толкова просторно, но изглеждаше добре подредено. Дълго време беше останало необитавано заради борба между наследници, преди кардинал Ришельо дискретно да го закупи. Тук се намираше щабът на Остриетата. Прислужваха им стар домоуправител, млада готвачка и войник, който се беше превърнал в коняр.
Когато се завърнаха в двореца на Ястреба, Ла Фарг, Сен Люк и Ленкур намериха голямата входна порта отворена, а някаква карета чакаше в двора. Впрягът беше великолепен, кочияшът, който търпеливо стоеше на капрата, беше чист, гладко избръснат и добре облечен. Престижни гербове украсяваха вратите.
— Каретата на маркиза — отбеляза Сен Люк.
Капитанът на Остриетата кимна.
Един старец се появи на каменното стълбище; слизаше толкова бързо, колкото му позволяваха възрастта и дървеният крак. Дребен и слаб, с разчорлени вежди и гола глава, увенчана с корона от дълги коси — това беше домоуправителят Гибо. Беше с обувки с джувки, със съмнително чисти чорапи, панталони от груб плат и пожълтяла ленена риза под дълга жилетка без ръкави. Забързан, той поиска да каже нещо, но Ла Фарг веднага го прекъсна.
— Момент, ако обичате!
Завръщайки се от Кардиналския дворец, Марсиак влезе в двора яхнал жребеца си. Скочи от седлото и държейки в едната си ръка юздите, с другата извади от дублета си запечатано писмо, което веднага подаде на капитана.
Ла Фарг го грабна.
— Добра вест ли? — запита той.
— Аудиенция — отговори новодошлият.