Зад тях британските войници изреваха едно неконтролируемо „Ура!”, а френските им отвърнаха с пушечен огън. Бойците на земята стреляха по Темерер.
— Сър, в обсега на онези оръдия сме, ако ги заредят — побърза да го предупреди Мартин.
Империалът го чу и се стрелна над водата. Щом се отдалечи на безопасно разстояние, спря и закръжа на място. Засега френското въздушно настъпление бе спряло и защитниците сновяха насам-натам, като внимаваха да не се приближават, по-стъписани и от Лорънс и Темерер. Всеки момент обаче френските капитани щяха да се вземат в ръце. Щяха да атакуват Империала едновременно и да го свалят. На Уил и дракона му им оставаше малко време да се възползват от ефекта на изненадата.
— Темерер! — извика Лорънс, — сниши се и опитай, ако можеш, да удариш тези транспорти отдолу, от височината на скалата. Господин Търнър — обърна се той към сигналчика, — стреляйте, за да привлечете вниманието и им дайте сигнал „Доближете се още до врага.“ Мисля, че ще схванат значението му.
— Ще опитам — несигурно се обади Империалът и се сниши, като застана на място и започна да си поема дъх. Извивайки се нагоре, той отново изрева — този път срещу долната част на един от транспортите над водата. Разстоянието бе по-голямо и съдът не се натроши съвсем, но в дъските на корпуса се отвориха големи цепнатини. Четирите дракона отчаяно се опитваха да му попречат да се счупи докрай.
В този миг клиновидна формация френски дракони се стрелна право към тях — шест тежки дракона с Гранд Шевалиера начело. Темерер се плъзна встрани и когато Лорънс го докосна, мина ниско над водата, където чакаха половин дузина фрегати и три линейни кораба. Докато минаваха покрай тях, далекобойните оръдия изреваха едно след друго и разпръснаха френските дракони сред писъци и хаос, докато те се опитваха да избегнат картеча и гюлетата.
— Сега следващия, бързо — изстреля Уил, ала заповедта не беше необходима, понеже Империалът вече завиваше.
Мина право под дъното на другия транспорт в колоната — най-големия, носен от четири тежки дракона, с големи знамена със златни орли, развяващи се на палубата.
— Това е неговият знак, нали? — повиши глас Темерер. — Бонапарт там ли е?
— По-скоро някой от маршалите му — опита се Лорънс да надвика вятъра. Напук на думите си, изпитваше неистово вълнение. Защитниците се престрояваха на по-голяма височина, готови да ги погнат отново. Империалът обаче яростно ускори маховете си и ги изпревари. Този по-голям транспорт бе направен от по-тежко дърво, ето защо не се строши толкова лесно. Въпреки това дървото изтрещя като изстрел от пистолет и навсякъде се разлетяха трески.
Темерер направи обход и предприе втори набег. Лили се озова до тях, от другата им страна застана Обсервария, а Лентън ревеше през рупора:
— Атакувайте ги, просто ги атакувайте! Ще се оправим с проклетите педер… — и двата дракона се завъртяха, за да посрещнат групата след Империала.
Ала в същия миг, докато Темерер набираше височина, от повредения транспорт се вдигнаха нови сигнали. Четирите дракона носачи завиха в обратна посока и се заотдалечаваха. Всички транспорти, които все още бяха във въздуха, отстъпиха и се обърнаха за дългото изнурително пътешествие обратно към Франция.
Епилог
— Лорънс, бъди така добър и ми донеси чаша вино — каза Джейн Роланд, като се стовари на стола до него, без да я е грижа за това, че си съсипва роклята. — Два танца са ми предостатъчни. Не ставам от тая маса, докато си тръгнем.
— Би ли предпочела да тръгнем веднага? — Той се надигна. — С радост ще те отведа.
— Ако имаш предвид, че съм абсолютна трътла в тая рокля и ме смяташ за неспособна да измина и триста метра, без да падна, можеш да си го кажеш, а после аз ще те халосам по главата с тази очарователна дамска чантичка. — Жената се засмя. — Не съм се издокарала така само за да избягам толкова скоро. Екзидий и аз се връщаме в Дувър след седмица и Бог знае кога пак ще имам шанс да видя бал, още по-малко пък такъв в наша чест…
— Дай да ти помогна, Лорънс. Ако няма да ни сервират друго, освен тия френски хапчици, ще си взема повече — каза Ченъри, докато се изправяше.
— Точно така — избоботи Бъркли. — Я направо донесете подноса.
При масите ги раздели натискът на тълпата, която ставаше все по-многобройна с напредването на вечерта. Лондонското общество все още бе опиянено от двойния успех при Трафалгар и Дувър и в момента възхваляваше летците тъй пламенно, както иначе ги презираше. Палтото и нашивките му спечелиха достатъчно усмивки и отстъпени места, за да може да се сдобие с чаша вино без особена трудност. Неохотно се отказа да си вземе пура. Би било крайно грубо да й се наслаждава, когато Джейн и Харкорт не можеха. Вместо това взе още една чаша. Навярно би дошла добре на някой от компанията.