За негова радост, с две заети ръце не бе задължен да прави друго, освен да се кланя леко, когато се обръщаха към него по пътя към масата.
— Капитан Лорънс! — Госпожица Монтегю му се усмихваше много по-приятелски, отколкото в къщата на родителите му. Изглеждаше разочарована, че не може да му предложи ръката си за поздрав. — Колко прекрасно е да ви срещна отново! Сякаш преди векове бяхме заедно в Уолатън Хол. Как е скъпият Темерер? Сърцето ми се качи в гърлото, щом научих новините. Сигурна бях, че ще сте в самия център на битката и, разбира се, така се оказа.
— Много е добре, благодаря ви — отвърна Уил, с цялата учтивост, на която бе способен в момента. „Скъпият Темерер” страшно го подразни, ала нямаше намерение да е открито груб с жена, с която се бе запознал в дома на родителите си, въпреки че по това време баща му още не бе умилостивен от новоизлюпеното обществено одобрение към летците. Нямаше смисъл да утежнява нито своето положение, нито това на майка си.
— Може ли да ви представя на лорд Уинсдейл? — Тя се обърна към придружителя си. — Това е капитан Лорънс. Синът на лорд Алъндейл, нали знаете — добави тя толкова тихо, че Уил едва я чу.
— Разбира се, разбира се. — Уинсдейл го възнагради с леко кимване, което според него явно бе проява на върховно благоразположение. — Героят на деня, нали, Лорънс? Ще ти бъде оказана висока чест. Всички трябва да се чувстваме големи късметлии, че успя да спечелиш животното за Англия.
— Много си мил, Уинсдейл — отвърна му също тъй фамилиарно Уил. — Извини ме. Това вино скоро ще се стопли.
Госпожица Монтепо едва ли бе пропуснала отсечения му тон. Тя доби гневен вид за секунда, а после изчурулика с престорена любезност:
— Но разбира се! Навярно сте се упътили към госпожица Галман… Може ли да й предадете поздравите ми? О, колко съм глупава — исках да кажа госпожа Улви, а и тя май вече не е в града, нали така?
Лорънс я изгледа с неприязън и се зачуди на съчетанието между наблюдателност и злоба, което й бе позволило да изрови старите му взаимоотношения с Едит.
— Не, струва ми се, че в момента тя и съпругът й са на обиколка на езерата и околностите. — С последен поклон той се отърва от тях, дълбоко благодарен, че Монтегю не бе успяла да го изненада с новината за бившата му годеница.
Майка му го бе известила за годежа малко след края на битката. Писмото бе стигнало до него още в Дувър. След новината жената бе написала следното:
„Надявам се написаното от мен да не те нарани твърде силно. Знам, че отдавна й се възхищаваш и аз винаги съм я считала за очарователна, макар че в случая просто няма как да имам високо мнение за преценката й.”
Истинският удар обаче бе нанесен много преди пристигането на писмото. Известията за брак на Едит с друг бяха нещо очаквано и той успя съвсем искрено да разсее притесненията на майка си. Не можеше да търси недостатъци в преценката на някогашната си възлюбена. Гледайки назад, той виждаше каква катастрофа би бил съюзът му с Едит и за двама им. През последните девет месеца нямаше възможност дори да се сети за нея. Нямаше причина Улви да не се справи като неин съпруг. Самият Лорънс със сигурност не би могъл, ето защо си мислеше, че наистина би могъл искрено да й пожелае щастие, ако я види отново.
Все пак още бе раздразнен от подмятанията на госпожица Монтегю и това вероятно се четеше по лицето му, защото щом се върна на масата, Джейн взе чашите от него и каза:
— Позабави се. Някой да не те тормозеше? Да не ти пука. Излез за малко и виж как си прекарва Темерер. Това ще те пооправи.
Идеята страшно му допадна.
— Така и ще направя, извинете ме. — Той се поклони на компанията си.
— Я виж и Максимус, дали не му се хапва още нещо — извика след него Бъркли.
— И Лили! — добави Харкорт, после се огледа виновно да види дали някой от гостите на близките маси не е чул. Разбира се, цивилните не знаеха, че жените с летците също са капитани, и предполагаха, че са по-скоро съпруги… макар белязаното лице на Джейн да бе предизвикало немалко стреснати погледи, които тя пренебрегваше с абсолютно спокойствие.
Лорънс ги остави да разговарят шумно и си проправи път навън. Древната летателна база до Лондон отдавна бе погълната от града и Корпусът се бе отказал от нея, освен като спирка за куриери, но специално за случая я използваха отново и бяха вдигнали огромен павилион в северната му част, на някогашното местоположение на главния щаб.