По молба на летците, музикантите се разположиха на самия му край, за да могат драконите да се съберат отвън и да слушат. Това малко ги паникьоса в началото и те често отдръпваха столовете си, но с напредването на вечерта драконите се оказаха по-благоразположена публика от шумната тълпа на лондонското виеше общество и страхът на музикантите бе надвит от суетата им. Лорънс видя, че първия цигулар бе напълно отделен от оркестъра и изпълняваше откъси от различни мелодии, като демонстрираше на драконите стила на различните композитори.
Максимус и Лили бяха сред интересуващите се — слушаха прехласнати и непрекъснато задаваха въпроси. Малко след това Лорънс с изненада установи, че Темерер се е свил на кълбо на една полянка зад тях и разговаря с някакъв господин, чието лице не се виждаше.
Уил заобиколи групичката и се приближи, викайки тихо Империала по име. Мъжът го чу и се обърна. Приятно изненадан, капитанът разпозна сър Едуард Хауи и ускори крачка, за да се ръкуват.
— Наистина се радвам да ви видя, сър — каза Лорънс. — Не знаех, че сте се върнали в Лондон, въпреки че попитах за вас, когато пристигнахме.
— Бях в Ирландия, когато известията пристигнаха. Току-що се връщам. — Едва тогава Уил забеляза пътническите му дрехи и прашните ботуши. — Дано ме извините. Използвах познанството ни, за да вляза въпреки липсата на официална покана. Надявах се веднага да поговорим. Когато видях тълпата вътре, реших да остана при Темерер, докато се появите, вместо да ви търся.
— Задължен съм ви, че сте си направили труда. Признавам, че съм нетърпелив да говоря с вас още откакто открихме способността на Темерер, което най-вероятно е и причината да сте тук. На мен ми каза, че усещането е като при рев. Нямаме представа как звукът може да породи такъв изключителен ефект — никой от нас не е чувал за подобно нещо.
— Естествено, че няма как да знаете — отвърна сър Едуард. — Лорънс… — Той млъкна и хвърли поглед към скупчилите се дракони между тях и павилиона, които ръмжаха одобрително в края на първото изпълнение. — Може ли да поговорим някъде на спокойствие?
— Винаги може да отидем на моята поляна, ако предпочитате по-тихо място — рече Империалът. — Ще се радвам да ви отнеса, няма да ми отнеме и минутка.
— Да, така би било най-добре, ако нямате нищо против — обади се сър Едуард и Темерер ги взе в лапи и прелетя няколкото десетки метра, след което ги остави на пустата полянка и се настани удобно до тях.
— Длъжен съм да ви се извиня за неудобството, както и задето ви прекъснах вечерта… — започна сър Едуард.
— Сър, уверявам ви, че се радвам да я прекъсна по такъв повод. Не се тревожете за мен. — Уил нямаше търпение да научи какво знае бележитият учен. Още го глождеха притесненията за евентуални агенти на Наполеон, който би трябвало да се чувства още по-настървен от победата на британците.
— Няма да ви държа повече в напрежение — рече сър Едуард. — Нямам никакви претенции, че разбирам механичните принципи, според които работи способността на Темерер, но ефектите са описани, тъй че мога да ви разкрия какво е — китайците, а и японците, го наричат „божествен вятър”. Това определение не ви казва повече от онова, което вече знаете, но истински важното е следното — става въпрос за уникално умение, принадлежащо на една-единствена порода — китайския Селестиал.
В продължение на няколко дълги мига се възцари пълна тишина. Лорънс не се сещаше какво да каже, а драконът гледаше неуверено ту единия, ту другия.
— Това много различно ли е от Империал? — попита той. — Не са ли и двете породи китайски?
— Много, много различно — отвърна ученият. — Драконите Империали са си достатъчно редки, ала Селестиалите принадлежат само на императори или на най-близките им роднини. Бих се изненадал, ако са повече от няколко десетки в целия свят.
— Само на императори — повтори Лорънс, изумен, но и постепенно разбиращ. — Няма как да знаете това, сър, но малко преди битката заловихме в Дувър френски шпионин. Той ни разкри, че яйцето на Темерер било предназначено не просто за Франция, а за самия Бонапарт.
— Не съм изненадан — кимна сър Едуард. — Сенатът гласува короната на Бонапарт по-миналия май. Датата на вашия сблъсък с френския кораб предполага, че са му изпратили яйцето веднага щом са научили. Не мога да си представя защо биха му изпратили такъв дар. Няма други признаци да са се съюзили с Франция, но времето съвпада твърде добре, за да има друго обяснение.