— И ако са имали някаква представа кога да очакват излюпването, това обяснява средството за превоз — довърши вместо него Уил. — Седем месеца от Китай до Франция, през нос Хорн — французите не биха могли да смогнат, освен с бърза фрегата, въпреки риска.
— Лорънс — сър Едуард звучеше нещастен, — от все сърце те моля да ме извиниш, задето те подведох. Не мога дори да се оправдая с невежество — чел съм описания на Селестиали и съм виждал много рисунки. Просто така и не ми хрумна, че яката и мустачетата ще се развият чак със съзряването. По отношение на формата на тялото и крилете Селестиалите и Империалите са абсолютно идентични.
— Моля ви, сър — няма нужда от прошка, никак даже. Това едва ли щеше да промени естеството на обучението му, а и открихме способността му тъкмо навреме. — Уил се усмихна на Темерер и погали елегантния преден крак, а драконът изсумтя в щастливо съгласие. — Е, драги мой, значи си Селестиал. Не би трябвало да съм изненадан. Нищо чудно, че Бонапарт е побеснял, когато те е загубил.
— Мисля, че гневът му няма да се уталожи скоро — изтъкна сър Едуард. — По-лошо — китайците също може да ни скочат, когато разберат. Крайно докачлива пасмина са, щом работата опре до императорски дела, и несъмнено ще са доста ядосани да видят един британски офицер на тяхното съкровище.
— Не виждам какво го засяга Наполеон или пък тях — наежи се Темерер. — Вече не съм в черупката и не ми пука, че Лорънс не е император. Победихме Наполеон в битка и го обърнахме в бяг, въпреки че той е такъв; не виждам нищо кой знае какво в тая титла.
— Не се тревожи, драги мой. Нямат основа, на която да възразят. Не сме те взели от китайски плавателен съд, който уж би бил неутрален, а от френски боен кораб. Китайците са избрали да те дадат на врага ни, значи си напълно законна плячка.
— Радвам се — кимна ученият, макар и да не изглеждаше особено убеден. — Но все пак може да предпочетат да се засегнат. Твърде слабо ги вълнуват чуждите закони, а когато те се сблъскат със собствените им разбирания за правилно и неправилно, всяка толерантност изчезва. Знаете ли какви са дипломатическите им отношения с нас?
— Предполагам, че биха могли да вдигнат доста шум. Знам, че флотът им не струва и пукната пара, но всеки е чувал за драконите им. Ще съобщя на адмирал Лентън — сигурен съм, че той ще знае по-добре как да се справи с евентуални разногласия с тях.
Отгоре ги връхлетя пляскане на криле и земята се разтресе — Максимус се бе върнал на полянката си, която се намираше близо до тяхната. Уил видя червено-златистата му кожа през дърветата. Няколко по-малки дракона също прелетяха на път към местата си за отдих — балът явно приключваше и по догарящите фенери Лорънс осъзна, че е вече късно.
— Вероятно сте уморен от пътуването си — обърна се той към сър Едуард. — Още веднъж, дълбоко съм ви задължен, сър, че ми съобщихте тази информация. Може ли да ми направите още една услуга, като се присъедините към мен на вечеря утре? Не желая да ви задържам в този студ, но признавам, че имам много въпроси по темата и ще се радвам да науча всичко, което знаете за Селестиалите.
— С удоволствие. — Ученият се поклони и на двама им. — Не, благодаря ви — мога и сам да изляза — рече, когато Уил понечи да го изпрати. — Израснах в Лондон и се лутах тук като момче, мечтаейки си за дракони. Сигурно познавам мястото по-добре от вас, ако сте тук само от няколко дни. — След като уточниха срещата на другия ден, той им пожела лека нощ и се изгуби в нощта.
Лорънс бе възнамерявал да прекара нощта в един хотел наблизо, където капитан Роланд си беше взела стая, но откри, че е неспособен да напусне Темерер. Вместо това изрови няколко стари одеяла от конюшнята, която наземната бригада използваше, и си сви прашно гнезденце в ръцете на Селестиала, като нави палтото си вместо възглавница. Щеше да се извини на сутринта, Джейн би разбрала.
— Лорънс, какво представлява Китай? — попита Темерер, след като се бяха настанили удобно и крилете му ги заслоняваха от зимния въздух.
— Никога не съм ходил там, драги мой. Само в Индия. Но съм чувал, че е невероятно. Китайците са един от най-старите народи в света. По-стар дори от Римската империя. А драконите им без съмнение са най-добрите в света — добави той и крилатият му приятел се изду от задоволство.
— Е, може и да го посетим някой ден, когато войната свърши и победим. Ще ми се да срещна и друг Селестиал. Колкото до това, да ме пращат на Наполеон, това е пълна безсмислица — никога няма да позволя на някой да те отнеме от мен.
— Нито пък аз, драги мой — усмихна се Уил, напук на всички усложнения, които можеха да възникнат при евентуални проблеми с Китай В сърцето си споделяше простотата на гледната точка на Темерер за взаимоотношенията им. Заспа почти веднага сред спокойствието на бавния, дълбок ритъм на сърцето на Селестиала, наподобяващ вечния шепот на океана.